Понякога болестта ни връхлита като гръм от ясно небе. Живеем си спокойно, чувстваме се напълно здрави и изведнъж – бум, появява се някакво заболяване.

Някои болести наистина настъпват внезапно. Други обаче се развиват незабелязано в продължение на години и дори десетилетия, преди да се проявят. Болестният процес вече е започнал – стига да знаем как да го открием.

Колко рано започва скритият процес?

Едно такова състояние е атеросклерозата – постепенното натрупване на плаки в артериите, което стои в основата на голяма част от сърдечносъдовите заболявания. Учените отдавна знаят, че тя може да се развива безсимптомно години наред, преди да се появят първите признаци.

Досега обаче не беше ясно колко рано започва този скрит процес и колко често се среща през различните етапи от живота.

Ново изследване сред близо 17 000 души от Дания и Испания разкрива колко коварно разпространена е безсимптомната атеросклероза. Проучването е ръководено от кардиолозите Хенинг Бундгор от Университетската болница в Копенхаген и Борха Ибанес от Испанския национален център за сърдечносъдови изследвания.

Сред участниците, преминали всички образни изследвания, повече от 57% от хората на възраст между 18 и 70 години са имали признаци на атеросклероза. Разпространението ѝ обаче се различава значително според възрастта и пола.

„Тъй като безсимптомната атеросклероза позволява да се предвидят исхемични инциденти и смърт независимо от традиционните рискови фактори, откриването ѝ при млади хора може да помогне да бъде установена група с повишен дългосрочен риск – при това на етап, когато овладяването на рисковите фактори би донесло най-голяма полза“, пишат учените в статия, публикувана в New England Journal of Medicine.

Как се развива атеросклерозата

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб, а атеросклерозата стои зад голяма част от това огромно бреме.

Тя възниква, когато мазнини, холестерол и други вещества се натрупват по стените на артериите и образуват отлагания, наречени плаки. С течение на времето плаките могат да нараснат и да стеснят пространството, през което преминава кръвта. Разкъсването на плака може да предизвика образуването на кръвен съсирек и да доведе до инфаркт или инсулт.

Този процес обаче не започва в момента на инфаркта или инсулта. Атеросклерозата може да се развива без симптоми в продължение на десетилетия, преди да причини здравословни проблеми. При някои хора е възможно симптоми изобщо да не се появят.

Понастоящем профилактиката на сърдечносъдовите заболявания до голяма степен се основава на изчисляването на индивидуалния риск според фактори като възрастта, кръвното налягане, холестерола и тютюнопушенето.

Тези оценки обаче невинаги показват дали атеросклерозата вече е налице.

Проектът REACT търси самото заболяване

Ето защо Бундгор, Ибанес и колегите им се заемат да проследят разпространението на самото скрито заболяване през целия зрял живот.

В проекта им, наречен REACT, участват 16 808 души на възраст между 18 и 70 години от Дания и Испания. Никой от тях не е бил диагностициран със сърдечносъдово заболяване.

Учените използват ултразвуково изследване, за да потърсят плаки в сънните артерии в областта на шията и в бедрените артерии на краката. С помощта на КТ ангиография те изследват и коронарните артерии, които снабдяват сърцето с кръв.

За целите на проучването безсимптомната атеросклероза е определена като наличие на плака в поне една от тези три съдови области при човек без установено сърдечносъдово заболяване.

Надлъжен образ на атероматозни плаки в сънната артерия на участник в изследването REACT. (CNIC)

Плаки се откриват още преди 30-годишна възраст

При 13 186 участници са получени пълни образни данни и за трите съдови области. Резултатите очертават впечатляваща картина.

Дори сред най-младите участници – тези на възраст между 18 и 29 години – безсимптомна атеросклероза вече се открива при приблизително един на всеки 13 души.

След тази възраст разпространението ѝ нараства бързо. Сред хората между 30 и 39 години откриваеми плаки вече има при повече от една трета от мъжете – 34,6%, в сравнение с 21,3% от жените.

Като цяло този модел се развива по-рано при мъжете – според изчисленията на учените с около 5–10 години. При жените увеличението започва по-късно, но е по-рязко през средната възраст.

При хората между 60 и 70 години картината вече е почти обратната на тази в ранната зряла възраст: едва 1,9% от мъжете и 8,1% от жените нямат откриваеми плаки.

С напредването на възрастта безсимптомната атеросклероза не просто става по-разпространена. Тя обхваща и все повече съдови области.

Сред хората между 30 и 39 години плаки в две или три от изследваните области са открити само при 6% от мъжете и 2,6% от жените. При участниците между 60 и 70 години плаки и в трите области вече има при 56,3% от мъжете и 30,7% от жените.

Разпространение и разпределение на безсимптомната атеросклероза сред мъжете и жените на различна възраст. (Bundgaard et al., NEJM, 2026 г.)

Не става дума само за броя на засегнатите артерии. Обемът на откритите плаки също се увеличава драстично с възрастта, следвайки модел, характерен за експоненциален растеж.

„Досега решенията за профилактика се основаваха на приблизителна оценка на риска, но не знаехме дали самото заболяване вече е налице“, казва Бундгор в официално изявление.

„REACT показва, че атеросклерозата може да бъде открита десетилетия преди появата на клиничните ѝ прояви, и предоставя най-пълната досега картина на развитието на заболяването през зрелия живот.“

Когато изчисленият риск не съвпада с действителното състояние

Резултатите разкриват и поразително разминаване между заболяването, което учените виждат чрез образните изследвания, и риска, изчислен с помощта на стандартните методи.

Когато екипът сравнява резултатите от образните изследвания със SCORE2 – стандартен инструмент за изчисляване на десетгодишния сърдечносъдов риск, – се оказва, че много хора с откриваема атеросклероза не попадат в категорията на особено застрашените.

Сред участниците на възраст между 40 и 69 години, за които е възможно да бъде изчислен SCORE2, системата определя като високорискови едва 1,9% от хората с безсимптомна атеросклероза.

Разминаването между изчисления риск и действителното наличие на заболяването е най-голямо сред по-младите хора.

Това не означава, че стандартните оценки са безполезни. Според изследователите образните изследвания за откриване на безсимптомна атеросклероза биха могли да допълнят съществуващите методи за оценка на риска.

Означава ли това, че всички трябва да бъдат изследвани?

Резултатите все още не означават, че всички трябва редовно да се подлагат на образни изследвания за атеросклероза. Този етап от проекта REACT има за цел да установи разпространението на заболяването, а не да провери дали скринингът води до по-добри здравни резултати.

Именно на този въпрос изследователите се надяват да отговорят впоследствие. Ако бъде осигурено финансиране, вторият етап на REACT ще включва мащабно рандомизирано клинично изпитване. То ще провери дали профилактиката, съобразена с резултатите от образните изследвания, може да забави или ограничи развитието на атеросклерозата по-ефективно от използваните в момента подходи.

„В продължение на десетилетия оценявахме сърдечносъдовия риск чрез фактори като възрастта, кръвното налягане и холестерола. Това изследване показва, че вече можем да направим още една крачка и да открием самото заболяване, преди то да причини инфаркт или инсулт“, казва Ибанес.

„Бъдещето на профилактиката на сърдечносъдовите заболявания трябва да бъде по-прецизно и персонализирано. Ако откриваме атеросклерозата още в най-ранните ѝ стадии, ще можем да се намесваме по-рано, да приспособяваме лечението по-добре към отделния пациент и да намалим тежестта на сърдечносъдовите заболявания.“

Резултатите са публикувани в New England Journal of Medicine.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Важно: Материалът има информативен характер и не замества консултацията с лекар. Индивидуалният сърдечносъдов риск, както и необходимостта от образни изследвания, профилактика или лечение, трябва да бъдат преценени от квалифициран медицински специалист.