Днес средната продължителност на живота в световен мащаб е около 71 години.

Само малцина доживяват до своя стотен рожден ден и стават част от редиците на столетниците, а още по-рядко някой преминава границата от 110 години.

Тези изключително дълголетни хора се наричат свръхстолетници.

Ново изследване, публикувано от Cell Press, предлага възможно обяснение как те успяват да избегнат нарастващия с възрастта риск от рак и други заболявания.

Около 100-годишна възраст в организма на тези хора започва да се увеличава броят на рядък вид помощни Т-клетки, които с течение на времето продължават да се размножават и приспособяват.

„Тези клетки преминават през последователни етапи на диференциация и проявяват цитокинова пластичност, което подсказва, че се приспособяват към продължителното наличие на антигени в процеса на здравословното стареене“, пишат авторите на изследването.

Новото изследване показва, че специални имунни клетки, които се преобразуват от помощни Т-клетки в рядък вид Т-клетки убийци, вероятно помагат на хората над 100 години да се справят с различни заплахи за организма. (Hashimoto et al., Cell Reports, 2026)

Редки Т-клетки се превръщат в активни убийци

Като част от адаптивната си имунна система всички ние разполагаме с помощни Т-клетки, известни още като CD4 клетки.

Съществуват много разновидности на CD4 клетките, някои от които се срещат значително по-рядко от други. Цитотоксичните CD4 Т-клетки, наричани още CD4 CTL, например обикновено са твърде малко на брой в човешкото тяло.

Те обаче са клетки убийци, а не помощници. Задачата им е да патрулират из организма и да откриват инфектирани, увредени или ракови клетки, които да унищожат, преди да са нанесли допълнителни поражения. Други изследвания също показват как Т-клетъчните цитокини могат да активират имунната система и да възпрепятстват разпространението на рака.

Когато човек навлезе в десетото десетилетие от живота си, броят на тези обикновено редки CD4 CTL клетки изглежда започва осезаемо да нараства.

Как се променя делът на клетките с възрастта

Тази статистически значима закономерност е установена при изследването на кръвни проби от 28 участници от Япония. Трябва обаче да се има предвид, че извадката е много малка и обхваща хора само от една държава, поради което резултатите невинаги могат да се приемат за представителни за цялото население на света.

В пробите на осем души на възраст между 70 и 99 години средният дял на CD4 CTL клетките е бил 4 процента.

Сред десетимата столетници, участвали в изследването, той е достигал 9,6 процента, а при свръхстолетниците – 17,6 процента.

Дори в тази малка група обаче е имало изключения. Един от участниците, който все още не бил навършил 100 години, всъщност е имал най-високия дял от тези клетки в кръвта си.

Клетките са били активни и не са показвали признаци на изтощение. Това е особено интересно на фона на факта, че с напредването на възрастта тимусът постепенно губи част от способността си да произвежда Т-лимфоцити – процес, за който учените вече са установили нови клетъчни механизми.

„Стареенето на имунната система не е просто процес на упадък“, казва имунологът Коске Хашимото от Университета на Осака в Япония.

„Избирателното увеличаване на броя на определени Т-клетки подсказва, че дори в изключително напреднала възраст имунната система може да продължи да се приспособява към свързаните със стареенето предизвикателства.“

Как помощните клетки се превръщат в клетки убийци

След като анализират белтъците по повърхността на клетките, изследователите установяват, че CD4 CTL клетките се появяват, когато помощните клетки първо загубят белтъка CD27, а след това и CD28.

Известно е, че при имунна атака Т-клетките убийци могат да се клонират и така да образуват своеобразна микроскопична армия. Именно това наблюдават учените в кръвните проби на най-възрастните участници.

Средно около 33 процента от CD4 CTL клетките в кръвта им са били клонинги, произлезли от една-единствена клетка.

В пробата на един от столетниците приблизително половината от всички CD4 CTL клетки са били копия на една и съща първоначална клетка.

Способността на имунните клетки да се размножават и да запазват спомен за срещаните заплахи е важна и за разработването на бъдещи терапии. Учените например проучват как имунната памет може да осигури дълготрайна защита срещу вируси и рак.

Имунната адаптация може да е част от тайната на дълголетието

Резултатите подсказват, че след определена възраст човешкият организъм е принуден да се справя с все повече заплахи. Големият брой CD4 CTL клетки вероятно помага на свръхстолетниците – или поне на онези от тях, които живеят в Япония – да оцелеят въпреки тези предизвикателства.

„С напредването на възрастта анормалните клетки, включително стареещите и раковите, се срещат все по-често“, обяснява Хашимото.

„Нашите резултати показват, че приспособяването на имунната система към тези промени може да допринася за изключителното дълголетие.“

Откритието допълва нарастващия брой изследвания, посветени на използването на собствените защитни механизми на организма срещу онкологичните заболявания. Наскоро учени показаха и как могат да създадат „неизчерпаема армия“ от клетки, способни да се борят с рака.

Изследването е публикувано от Cell Press.