Раждането на значително повече деца от средното или липсата им изобщо може да бъде свързано с по-кратка продължителност на живота и по-бързо биологично стареене, показва ново изследване на учени от Хелзинкски университет във Финландия.
Изследователите подчертават, че резултатите не бива да се приемат като здравен съвет за отделни хора. Става дума за статистическа връзка на ниво население, която се вписва в някои теории на еволюционна биология.
Една от тях е т.нар. теория за „разходното тяло“, според която организмите трябва да разпределят ограничените си ресурси между възпроизводството и поддържането на тялото. Ако повече енергия се използва за размножаване, остава по-малко за механизмите за поддръжка и възстановяване на организма.
„От гледна точка на еволюционната биология организмите разполагат с ограничени ресурси, като време и енергия“, обяснява биологът Микаела Хуканен от Хелзинкския университет. „Когато голямо количество енергия се инвестира във възпроизводството, тя се отнема от процесите по поддръжка и възстановяване на тялото, което може да намали продължителността на живота.“
Предишни изследвания вече са установявали връзки между броя на децата и различни фактори в по-късен етап от живота, например финансовото състояние. Повечето от тези проучвания обаче разглеждат само един или два отделни фактора, като възрастта при първо раждане или общия брой деца.
В новото изследване учените се опитват да създадат по-пълна картина на връзката между раждаемостта и смъртността. Те анализират данни за 14 836 жени, всички близначки, което помага да се намали влиянието на генетичните различия. При подгрупа от 1054 участнички са изследвани и биологични маркери на стареенето.
(Hukkanen et al., Nat. Commun., 2026)
Участничките са разделени на седем групи според броя на родените живи деца и възрастта, на която са родили.
Статистически най-неблагоприятни резултати се наблюдават при жените без деца и при тези в групата с най-много деца – средно около 6,8 деца. При тях се отчита по-бързо биологично стареене и по-висок риск от смъртност.
Жените, които са родили първото си дете много рано, също показват признаци на по-бързо биологично стареене и по-кратка продължителност на живота. Тази връзка обаче до голяма степен изчезва, след като изследователите отчитат други фактори, като употребата на алкохол и индекса на телесна маса. За разлика от това, връзката при жените без деца и при тези с много деца остава видима дори след подобни корекции.
Най-ниските показатели за биологично стареене и риск от смъртност се наблюдават в групата с среден брой деца – около две до три – както и при жените, които са родили между 24 и 38 години.
Теорията за „разходното тяло“ обаче не обяснява защо липсата на деца също е свързана с по-неблагоприятни резултати. Според изследователите е възможно това да се дължи на фактори, които не са измерени в проучването, например вече съществуващи здравословни проблеми, които могат да влияят както на раждаемостта, така и на здравето в по-късна възраст.
„Човек, чиято биологична възраст е по-висока от календарната му възраст, е изложен на по-голям риск от смърт“, казва епигенетикът Мийна Оликяйнен от Хелзинкския университет. „Нашите резултати показват, че житейските решения оставят траен биологичен отпечатък, който може да бъде измерен много преди старостта.“
Тя допълва, че в част от анализите раждането на дете в много ранна възраст също е свързано с по-бързо биологично стареене. Това може да се вписва в еволюционната логика, според която естественият подбор благоприятства по-ранното възпроизводство, дори ако то е свързано с по-високи здравни разходи в по-късна възраст.
Важно е да се подчертае, че резултатите показват само статистическа връзка, а не пряка причинно-следствена зависимост. Освен това множество други фактори влияят както върху продължителността на живота, така и върху биологичното стареене.
Затова изследователите подчертават, че отделните хора не бива да променят личните си решения за родителство въз основа на тези резултати.
Проучването е публикувано в научното списание Nature Communications.
