Канибализмът е своеобразен парадокс: смята се за неприемливо табу, но въпреки това в цялата човешка история се срещат свидетелства за подобни практики.

Защо Homo sapiens многократно е прибягвал до канибализъм, без това да се превърне в трайна и широко разпространена практика?

Математически модел оценява ползите и рисковете

В желанието си да намерят отговор на този въпрос изследователи от Вроцлавския университет в Полша и Карловия университет в Чехия разглеждат канибализма от математическа гледна точка, като изчисляват съотношението между потенциалните ползи и свързаните с него рискове.

На пръв поглед може да изглежда, че подобна практика не носи никакви ползи. Човешката плът обаче осигурява на организма хранителни вещества и енергия, както всяко друго месо. При крайно тежки обстоятелства тя би могла дори да се окаже средство за оцеляване.

Колкото повече се разпространява канибализмът, толкова по-голям става рискът от инфекции. (Карлов университет)

Резултатите, публикувани в PNAS, показват, че колкото по-дълго се практикува канибализъм, толкова по-опасни и разрушителни стават последиците от него — независимо от моралните и етичните съображения.

„Нашият модел ясно показва, че редовното практикуване на канибализъм не е устойчиво за човешките популации в дългосрочен план“, обяснява Петр Туречек, специалист по теоретична и еволюционна биология в Карловия университет.

Ограничените обстоятелства, при които практиката би могла да има смисъл

Според изследването съществува само един много ограничен набор от обстоятелства, при които канибализмът би могъл да донесе някаква полза: когато останалата храна е изключително оскъдна, когато хората, чиито тела се използват за храна, вече са починали и не се налага да се изразходва енергия за преследването и убиването им, когато месото може да бъде термично обработено и когато не се консумират хора, които самите са били канибали.

Извън този тесен кръг от условия недостатъците и опасностите започват бързо да надделяват.

Защо рискът от инфекции нараства толкова бързо

Основният проблем е свързан с предаването на инфекции и заболявания. Когато патогените се разпространяват между представители на един и същи вид — за разлика от случаите, в които хората консумират месо от други животински видове — вероятността инфекциите да се задържат и да обхванат по-голяма част от общността е значително по-висока.

С удължаването на канибалските „вериги“ опасността нараства още повече. Ако човек изяде плътта на друг човек, който също е практикувал канибализъм, патогените могат да се предават от един организъм на следващия. Така общност, която разчита на канибализма като постоянен източник на храна, може да бъде унищожена сравнително бързо.

„Епидемиологичните последици от разпространението на нелечими заболявания бързо надхвърлят всяка полза от получените калории и закономерно водят до разпадане на общността“, казва Туречек.

„Следователно културното табу действа като ефективен защитен механизъм, който е предпазвал нашите предци от този еволюционен капан.“

Куру и трагичният опит на народа форе

Изследователите посочват и реален исторически пример. Народът форе в Папуа Нова Гвинея е тежко засегнат от смъртоносно мозъчно заболяване, наречено куру. Болестта започва да изчезва едва след като общността прекратява обичая да консумира телата на своите починали като част от погребалните ритуали.

Куру е прионно заболяване, което се предава чрез неправилно нагънати белтъци. За разлика от много други причинители на инфекции, прионите не се унищожават при готвене.

Изследването предлага строго прагматичен поглед към канибализма и оставя настрана естественото отвращение, което обикновено предизвиква тази практика. То обаче отчита факта, че в определени моменти от историята хората действително са прибягвали до нея.

Как епидемиите могат да оформят културните норми

„Тези ограничения помагат да се обяснят както епизодичната поява на канибализма, така и широкото разпространение на културни табута срещу него“, пишат авторите на научната публикация.

„В по-широк план резултатите показват как епидемиологичните процеси могат да влияят върху културната еволюция, като създават устойчиви норми, които ограничават поведение, носещо краткосрочни ползи на местно равнище, но дестабилизиращо популацията като цяло.“

Канибализмът обикновено се възприема като древен, примитивен и варварски обичай, а в наши дни се среща изключително рядко. Изчисленията на учените показват, че общностите, практикували канибализъм, може действително да са допринасяли за собственото си изчезване.

Други мотиви остават извън обхвата на модела

Изследователите признават, че съществуват и други фактори, които не са включени в настоящия модел, но биха могли да окажат влияние. Те могат да бъдат разгледани в бъдещи проучвания.

Например някои култури може да са практикували канибализъм, за да всяват страх сред съседни общности или да демонстрират власт и висок обществен статут. Самото нарушаване на толкова силно табу е шокиращо и плашещо, което в определени случаи може да е било част от мотивацията за подобно поведение.

„Математическото представяне на подобни социални ползи би изисквало различен модел, който евентуално да включва теорията на сигналите или междугруповата конкуренция. Това обаче остава извън обхвата на настоящото изследване“, пишат учените.

„Проучването на начина, по който подобни индивидуални ползи взаимодействат с установените тук последици за цялата популация, представлява обещаваща посока за бъдещи изследвания.“

Изследването е публикувано в PNAS.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров