Когато ни засърби, това вероятно е предупредителен сигнал от тялото, че върху кожата ни има нещо, което не би трябвало да е там.
Люспи суха кожа, прах, ухапвания от насекоми или дори собствените ни косъмчета, които гъделичкат носа – всички тези дразнители ни карат неспокойно да се размърдваме и да изпитваме силно желание да се почешем. В много случаи, макар и не във всички, почесването действително помага да отстраним причината за раздразнението.
Ново изследване при мишки показва, че този защитен рефлекс може дори да разполага със собствен специализиран сетивен орган – велусоподобните косъмчета.
Косъмчетата като естествена защитна система
При мишките тези косъмчета растат най-гъсто зад ушите и върху задните лапи – местата, където кожата им е най-силно изложена на въздействието на околната среда.
Човешкото тяло, от своя страна, е почти изцяло покрито с велусни косъмчета, известни още като „прасковен мъх“. Изглежда, че този тип фино окосмяване е особено характерно за откритите и уязвими участъци на кожата.
Велусните косъмчета имат важна роля в регулирането на телесната температура. Те се изправят, когато ни е студено, и подпомагат отвеждането на потта от повърхността на кожата, когато ни е горещо.
Изглежда обаче, че участват и във възприемането на определени видове допир – особено когато той предизвиква непреодолимо желание за почесване. Предишни проучвания вече показаха, че дори клетките в космените фоликули могат да участват в усещането за лек допир.
Как движението на косъмчетата предизвиква сърбеж
Досега са проведени множество изследвания върху сърбежа, възникващ при пряк контакт на кожата с различни дразнители. Авторите на новото проучване, ръководено от биолози от Мичиганския университет, обаче забелязват, че сърбежът, предизвикан от движението на косъмчетата, остава сравнително слабо проучен.
„Например лекото вибриране на велусните косъмчета по брадичката, за разлика от тези по челото, лицето или ръцете, предизвиква силен сърбеж при здрави хора“, отбелязват учените в своята публикация в списание Neuron.
„Тези резултати насочват към съществуването на специализирани структури на косъмчетата и свързани с тях сетивни нервни влакна, предназначени именно за тази форма на механично предизвикан сърбеж.“
За да разберат по-добре как действа този механизъм, изследователите насочват вниманието си към мишките.
Разбира се, не може да се приеме, че всеки процес, наблюдаван при мишките, протича по същия начин и при хората. Поради сравнително близката ни еволюционна история обаче между двата вида често се откриват значителни сходства.
„При хората тактилното възприятие се осъществява чрез два различни вида косми – терминални и велусни. При гризачите, от друга страна, голямо внимание се отделя на космите, изграждащи козината, сред които предпазните, шиловидните и зигзагообразните косми. Те имат съществена роля за механичната сетивност и терморегулацията“, обясняват авторите.
„Освен тези добре проучени типове косми при гризачите, в определени части на тялото се срещат и нетипични разновидности със специфични функции.“
Именно към тях спадат велусоподобните косъмчета.
Специализирана система от косъмчета и нервни клетки
Дори съвсем лекото докосване на върха на велусоподобно косъмче било достатъчно, за да предизвика сърбеж при мишките. Изследователите установили, че този импулс се регулира от протеина Piezo2 и се предава от сетивни неврони от типа TLR5+.
Лекото докосване до върха на велусоподобно косъмче е достатъчно, за да предизвика сърбеж при мишките. Учените установяват, че импулсът се регулира от протеина Piezo2 и се предава от сетивни неврони TLR5+. (Fatima et al., Neuron, 2026)
След поредица от експерименти учените открили, че всяко от тези косъмчета е свързано с определен тип бързопроводящи сетивни неврони. Те могат да предадат усещане за сърбеж дори при едва доловимо движение на косъмчето.
При мишките с хронично кожно възпаление в областите, покрити с велусоподобни косъмчета, тези нервни клетки били силно активирани, а животните проявявали видими признаци на сърбеж.
Когато обаче изследователите деактивирали гените, които задействат този конкретен вид сетивни неврони, мишките престанали да възприемат възпалението като сърбящо.
„Тези специализирани косъмчета и свързаните с тях нервни окончания имат решаващо значение за регулирането на трихокнезиса – сърбежа, предизвикан от контакт с косъм – при хронични състояния. Това подчертава важната им роля при нарушенията в обработването на сетивната информация“, пишат изследователите.
Възможна нова мишена за лечение на хроничния сърбеж
На пръв поглед може да изглежда странно учените да изследват какво кара мишките да се чешат. Заради голямото генетично сходство с хората обаче тези животни се използват широко в биомедицинските изследвания. Чрез тях може предварително да се провери дали дадено лечение за човешко заболяване има потенциал да бъде ефективно, преди да се премине към клинични изпитвания.
По-доброто разбиране на начина, по който този вид сърбеж възниква при мишките, както и на сходствата му с рефлекса, свързан с човешките велусни косъмчета, показва, че тези животни биха могли да бъдат подходящ модел при разработването на лечения срещу сърбеж, причинен от ухапвания от насекоми, екзема или контакт с отровен бръшлян.
„Ако искаме да лекуваме хроничния сърбеж, трябва да открием нов биологичен механизъм, към който да насочим терапията“, казва молекулярният биолог Бо Дуан.
„Нашето изследване показва, че в бъдеще тази популация от неврони би могла да се превърне в терапевтична мишена.“
Изследването е публикувано в списание Neuron.
