Морбили (дребна шарка) е изключително заразно вирусно заболяване, но какво точно означава това? Как се предава, колко лесно се разпространява между хората и как се съпоставя с други вируси?

По-заразна ли е дребната шарка от други вируси?

В своеобразната „класация“ на инфекциозните заболявания морбили е почти на върха. Смята се, че 9 от 10 неваксинирани хора, изложени на вируса, ще се разболеят. Това може да звучи очаквано, но не винаги е така – при полиомиелит например само около 1% от заразените развиват тежките паралитични симптоми, които свързваме с болестта.

Морбили има т.нар. репродуктивно число (R₀) между 12 и 18. Това е средният брой хора, които един заразен може да инфектира в популация без имунитет. При морбили това означава, че един болен може да предаде вируса на още 12–18 души.

За сравнение:

  • Едра шарка (вариола) е имала R₀ между 5 и 7.

  • Полиомиелитът е приблизително в същия диапазон.

  • Вирусът на ебола при огнището в Западна Африка през 2014 г. е имал R₀ между 1,51 и 2,53.

Важно е да се подчертае: R₀ измерва заразността, а не тежестта на заболяването. Но тези числа обясняват защо огнищата на морбили могат да се разрастват толкова бързо и защо са трудни за овладяване.

Как се предава морбили?

Друг фактор, който прави заболяването толкова опасно за общественото здраве, е начинът на разпространение. Морбили се предава по въздушно-капков път, което означава, че не е необходим близък контакт с болен човек.

Заразени капчици се отделят при издишване, кашляне или кихане и могат да останат във въздуха или върху повърхности до два часа.

Затова по време на огнища често има предупреждения за възможно излагане в оживени обществени места като летища или църкви. Теоретично човек може да влезе в помещение, където преди това е пребивавал болен от морбили, и да се зарази, без никога да се е срещал с него лице в лице.

Освен това заразеният може да предава вируса от до четири дни преди появата на характерния обрив до четири дни след това. Преди обрива симптомите често наподобяват настинка или грип, което означава, че човек може да заразява други, без да знае, че има морбили.

Колективен имунитет – ролята на ваксините

Разработването на ваксина срещу морбили е било повратна точка в контрола на заболяването. Днешните ваксини MMR и MMRV са много безопасни и изключително ефективни – двете препоръчителни дози осигуряват около 97% защита срещу инфекция.

Проучване от 2024 г. на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина потвърждава, че тази защита се запазва на добро ниво десетилетия наред.

За да се предотврати разпространението на морбили обаче, е необходимо много високо ваксинационно покритие. Дори малки пропуски дават възможност на вируса да се разпространява.

Има хора – включително деца, които са твърде малки за ваксина – както и лица с отслабена имунна система или медицински противопоказания, които не могат да бъдат ваксинирани. Те остават уязвими и разчитат на имунитета на останалите.

Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията поне 95% от хората, подлежащи на имунизация, трябва да бъдат ваксинирани срещу морбили. Данните от последните огнища показват, че огромното мнозинство от заболелите са неваксинирани.

Здравните власти по света отправят ясно послание: никога не е късно да проверите имунизационния си статус, да наваксате пропуснати дози или да актуализирате ваксините на детето си.

Съдържанието на тази статия не замества професионален медицински съвет, диагноза или лечение. При въпроси относно здравословно състояние винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист.