Ново изследване най-накрая разкрива какво свързва вируса на Epstein-Barr (EBV) – патоген, с който са заразени над 95 процента от възрастните по света – с лупуса, като по този начин разрешава една дългогодишна загадка.
Лупусът, известен още като системен лупус еритематодес (SLE), е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува собствените тъкани на организма. То може да доведе до широк спектър от симптоми – от кожни обриви и умора до тежки увреждания на белите дробове и бъбреците. Актрисата и певица Селена Гомес беше диагностицирана с лупус в началото на 20-те си години и през 2017 г. получи бъбречна трансплантация заради последиците от заболяването.
Тя е само една от поне 5 милиона души, за които се смята, че са засегнати от лупус – заболяване, чиито причини остават слабо проучени. Докато генетични фактори може да са един от възможните задействащи механизми, отдавна се подозира, че EBV – същият вирус, който причинява мононуклеоза – също е свързан със заболяването.
Това, с което учените имаха затруднения, беше да разберат как точно двете неща са свързани – кои са механизмите, чрез които вирусът може да предизвика развитието на лупус.
Тук идва новото изследване, ръководено от учени от Медицинския факултет на Станфорд. Те разработват нов метод за идентифициране на В-клетки, инфектирани от EBV, както и кои гени в тези клетки се активират.
В-клетките са бели кръвни клетки, които играят ключова роля в имунната система – те произвеждат антитела. Но имат и друга важна функция: те представят антигени – молекулни „червени знаменца“ върху чужди фактори като вируси, които задействат имунен отговор – към други имунни клетки, засилвайки активността на имунната система. Около 20 процента от В-клетките са програмирани да разпознават собствените ни тъкани, но обикновено остават неактивни.
Техниката на екипа показва, че при здрави хора, които носят EBV, по-малко от 1 на всеки 10 000 В-клетки е инфектирана от вируса. При хора с лупус тази стойност се повишава до 1 на 400.
Резултатите разкриват и че в тези инфектирани клетки EBV може да задейства експресията на един „молекулен превключвател“ – ген, който активира каскада от проинфламаторни процеси, трансформиращи В-клетката в неин антиген-представящ вариант. Това, от своя страна, активира други имунни клетки да се включат в реакцията – включително онези иначе „дремещи“ В-клетки, които атакуват собствени тъкани, както и така наречените клетки убийци (killer T cells), които разрушават тъканите на организма.
Според изследователите именно това причинява лупуса. Те подозират, че същият механизъм може да играе роля и при други автоимунни заболявания, като множествената склероза, която също е свързвана с EBV.
„Това е най-значимото откритие, което някога е излизало от моя лаборатория през цялата ми кариера,“ казва старшият автор на изследването, Уилям Робинсън, доктор по медицина и доктор по философия, професор по имунология и ревматология. „Смятаме, че то се отнася за 100 процента от случаите на лупус.“
Но не всеки, инфектиран с EBV, развива лупус. Ако милиарди хора носят вируса, а само около 5 милиона развиват заболяването, какво спира този новооткрит механизъм да се случи при повечето хора? Една от хипотезите е, че само определени щамове на EBV предизвикват трансформацията на В-клетките, но истинският отговор ще изисква още много изследвания.
Изследването е публикувано в списанието Science Translational Medicine.
