Повечето хора вярват, че са по-добри шофьори от средното. Статистически това е невъзможно, но усещането е изненадващо устойчиво. Причината не е самоувереност, а начинът, по който мозъкът обработва информацията.
Когато шофираме, ние помним най-вече собствените си добри решения — моментите, в които сме реагирали навреме или сме избегнали опасност. Грешките си обясняваме с външни обстоятелства: трафик, друг шофьор, лошо време. При останалите хора обаче виждаме само резултата, не контекста. Чуждата грешка изглежда като некомпетентност, а нашата — като изключение.
Психолозите наричат това „ефектът над средното“ — когнитивно изкривяване, което ни кара да надценяваме собствените си умения. То ни помага да запазим увереността си, но зад волана може да доведе и до подценяване на риска.
