Рано сутринта на 12-и август 1888-а фрау Бенц, без да пита мъжа си, взела самоходната му каляска, която вече имала медал от изложението в Мюнхен, но народът не виждал в нея нищо повече от куриоз, и потеглила на гости на майка си. Старата фрау живеела в Пфорцхайм, на 106 км от дома на Бенц в Манхайм. Със себе си Берта взела двама от синовете си - Евгени и Рихард.

Пътешествието станало неповторимо и останало записано в историята като първо подобно със самодвижещ се екипаж. Машината, известна като Benz Patent Motorwagen №3, до тогава се движела единствено по територията на работилницата, по близките улички и в изложбената зала. Смелата Берта не се уплашила от предстоящите трудности и успяла да се справи с всичко, изпречило се на пътя й.

По пътя първо й свършило горивото и тя си купила ново в аптеката - средството за почистване Лигроин. Аптеката в градчето Вислох, където Берта Бенц купила Лигроин-а, се смята и за първата в света бензиностанция. Изтрили се и кожените накладки на спирачките - фрау Бенц се отбила до обущар. Разтегнала се задвижващата верига и първата в света смела автомобилистка намерила в попътно селце ковач да я опъне. Докато майсторът я опъвал, Берта обяснявала на зяпачите, колко удобен е автомобилът, и колко е хубаво да се пътува без коне. Най-ярко впечатление Motorwagen-ът направил на жените - именно те първи оценили преимуществата на автономното моторизирано преместване от точка А в точка Б.

Фрау Бенц демонстрирала и невероятна техническа съобразителност. Без да мисли дълго, измъкнала от прическата си иглата за кок и почистила с нея запушен бензинопровод. Качвайки се за пореден път в мотовагена, я чукнал леко ток и тя бързичко открила мястото с прекъсната изолация на проводника и го изолирала с гумичката, държаща чорапа й.

Съпругата на Карл Бенц е причината и за монтирането на първата скоростна кутия в света. Маломощната машинка трудно изкачвала баирите и се налагало да се слиза и бута по нанагорнищата. Благоразумно решавайки, че мястото на автомобилиста е в колата, а не зад нея, след пътуването към майка си Берта посъветвала мъжа си да постави на машината и втора предавка.

Пътешествието на Берта Бенц от Манхайм в Пфорцхайм завършило успешно. То отнело цял ден, през който моторвагенът направил истински фурор във всички попътни села и градчета. За изобретението на Бенц заговорили и скоро не можел да се отърве от поръчки за нови и нови автомобили. Към 1893-а били продадени вече 25 машини Motorwagen, след които се появил моделът Velo и работите на Карл Бенц тръгнали нагоре.

Източник: www.auto-press.net

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1813 г. — Австрия обявява война на Наполеон.
•    1851 г. — Американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина със задвижване посредством педал, с което се освобождават и двете ръце на шивача.
•    1875 г. — На заседание на Българския революционен централен комитет е взето решение за организиране и избухване на Старозагорското въстание (1875 г.).
•    1877 г. — Американският астроном Асаф Хал открива Деймос, спътник на Марс.
•    1879 г. — Създаден е Българският военен флот.
•    1879 г. — Във Варна се създава Портово капитанство.
•    1887 г. — От Виена тръгва първият влак Ориент експрес до Истамбул.
•    1898 г. — САЩ анексират Хавайските острови.
•    1898 г. — Подписан е мирният протокол, с който се поставя край на Испано-американската война.
•    1904 г. — Основан е бразилският футболен клуб Електро клуб, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
•    1953 г. — СССР извършва първия си опит с водородна бомба.
•    1961 г. — Започва изграждането на Берлинската стена.
•    1962 г. — Космическият кораб на СССР „Восток – 4“ е изведен в орбита.
•    1965 г. — В периода 12 - 15 август в Копривщица се провежда Първият национален събор на народното творчество.
•    1970 г. — СССР и Западна Германия подписват пакт за ненападение.
•    1972 г. — Последните сухопътни войски на САЩ във Виетнам напускат страната.
•    1974 г. — Турция поставя ултиматум на Кипър с искане да бъде създаден автономен окръг в населения с кипърски турци район.
•    1981 г. — IBM представя започва производство на IBM PC.
•    1985 г. — Самолет Боинг на японските авиолинии катастрофира над Осутака, Япония — загиват 520 души.
•    1992 г. — САЩ, Канада и Мексико подписват договор за създаването на Северноамериканската организация за свободна търговия, която обединява двата най-богати пазара в света.
•    1994 г. — Учреден е Съюзът за отечеството. Председател е Гиньо Ганев.
•    1998 г. — В отговор на обвиненията за присвояване по време на Втората световна война на еврейски авоари швейцарски банки се съгласяват за изплатят обезщетение в размер на един милиард и двеста и петдесет милиона щатски долара на оцелелите от Холокоста.
•    2000 г. — Руската атомна подводница „Курск“ претърпява авария, 117 военни моряци загиват.
•    2006 г. — Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1701, настояваща за прекратяване на огъня в Ливан и изпращането на 15 000 миротворци в зоната на конфликта.

Родени

•    1503 г. — Кристиан III, крал на Дания и Норвегия († 1559 г.)
•    1566 г. — Изабела-Клара Испанска, щатхалтер на Испанска Нидерландия († 1633 г.)
•    1664 г. — Магнус Стенбок, шведски генерал († 1717 г.)
•    1681 г. — Витус Беринг, датски мореплавател († 1741 г.)
•    1704 г. — Каролина фон Насау-Саарбрюкен, немска аристократка († 1774 г.)
•    1762 г. — Джордж IV, британски крал († 1830 г.)
•    1831 г. — Елена Блаватска, руска писателка, теософ († 1891 г.)
•    1839 г. — Иван Кършовски, български революционер, обществен деец, юрист и книжовник († 1914 г.)
•    1853 г. — Стоян Заимов, български революционер, обществен деец, книжовник († 1938 г.)
•    1860 г. — Владимир Серафимов, полковник († 1934 г.)
•    1866 г. — Хасинто Бенавенте, испански писател, Нобелов лауреат през 1922 г. († 1954 г.)
•    1881 г. — Сесил Де Мил, американски режисьор († 1959 г.)
•    1887 г. — Ервин Шрьодингер, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1933 г. († 1961 г.)
•    1904 г. — Алексей Николаевич, руски престолонаследник (†1918)
•    1912 г. — Фероз Ганди, индийски политик и журналист
•    1913 г. — Александър Котов, руски шахматист († 1981 г.)
•    1921 г. — Кирил Илинчев, български актьор († 1994 г.)
•    1924 г. — Мохамед Зия-ул-Хак, пакистански военен и политически деец († 1961 г.)
•    1930 г. — Джордж Сорос, американски милиардер от унгарски произход
•    1932 г. — Йордан Йосифов, български футболист
•    1934 г. — Васил Димитров, български актьор
•    1935 г. — Карл Микел, немски писател († 2000 г.)
•    1937 г. — Херман де Кро, белгийски политик
•    1940 г. — Александър Йосифов, български композитор
•    1941 г. — Димитър Якимов, български футболист
•    1948 г. — Сю Монк Кид, американска писателка
•    1949 г. — Марк Нопфлър, британски музикант
•    1959 г. — Станислав Сланев, български певец и композитор
•    1964 г. — Пламен Антов, български поет
•    1967 г. — Емил Костадинов, български футболист
•    1971 г. — Пийт Сампрас, американски тенисист
•    1972 г. — Веселин Шулев, български футболист, вратар
•    1973 г. — Хари Бориславов, български футболист
•    1975 г. — Кейси Афлек, американски актьор
•    1975 г. — Кирил Джоров, български футболист
•    1977 г. — Йеспер Грьонкяер, датски футболист
•    1980 г. — Маги Лоусън, американска актриса
•    1981 г. — Джибрил Сисе, френски футболист
•    1982 г. — Зорница Костова, българска баскетболистка
•    1990 г. — Марио Балотели, италиански футболист

Починали

•    30 пр.н.е. — Клеопатра VII, кралица на Египет (* 69 пр.н.е.)
•    1222 г. — Владислав III, херцог на Бохемия (* 1160 г.)
•    1484 г. — Сикст IV, римски папа (* 1414 г.)
•    1545 г. — Мария-Мануела Португалска, принцеса на Астуриас (* 1527 г.)
•    1648 г. — Ибрахим I, османски султан (* 1615 г.)
•    1674 г. — Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник (* 1602 г.)
•    1689 г. — Инокентий XI, римски папа (* 1611 г.)
•    1725 г. — Пиер дьо Монтескиу д'Артанян, френски офицер (* 1640 г.)
•    1827 г. — Уилям Блейк, английски поет (* 1757 г.)
•    1848 г. — Джордж Стивънсън, английски инженер (* 1781 г.)
•    1900 г. — Вилхелм Щайниц, американски шахматист (* 1836 г.)
•    1901 г. — Адолф Ерик Норденшелд, шведски геолог (* 1832 г.)
•    1920 г. — Йон Драгумис, гръцки дипломат (* 1878 г.)
•    1922 г. — Иван Кипров, български лекар (* 1877 г.)
•    1923 г. — Ватрослав Ягич, хърватски славист (* 1838 г.)
•    1928 г. — Леош Яначек, чешки композитор (* 1854 г.)
•    1935 г. — Никифор Никифоров, български военен деец (* 1858 г.)
•    1944 г. — Джоузеф Кенеди младши, американски военен
•    1955 г. — Томас Ман, немски писател, Нобелов лауреат през 1929 г. (* 1875 г.)
•    1964 г. — Иън Флеминг, британски писател (* 1908 г.)
•    1973 г. — Валтер Хес, швейцарски физиолог, Нобелов лауреат (* 1881)
•    1979 г. — Ернст Чейн, английски биохимик, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1906 г.)
•    1982 г. — Хенри Фонда, американски актьор (* 1905 г.)
•    1985 г. — Манфред Винкелхок, пилот от Формула 1 (* 1951 г.)
•    1989 г. — Уилям Шокли, американски инженер, Нобелов лауреат през 1956 г. (* 1910 г.)
•    1992 г. — Джон Кейдж, американски композитор (* 1912 г.)
•    1996 г. — Виктор Амбарцумян, арменски астроном (* 1908 г.)
•    2000 г. — Лорета Йънг, американска актриса (* 1913 г.)
•    2004 г. — Годфри Хунсгилд, британски електроинженер, Нобелов лауреат през 1979 г. (* 1919 г.)
•    2009 г. — Лес Пол, американски китарист и изобретател (* 1915 г.)

Празници

•    ООН — Международен ден на младежта (от 1999 г.)
•    Бразилия — Ден на бащата през 2012 г. (чества се втората неделя на август)
•    България — Ден на военноморските сили (за 2012 г.) - Празнува се втория неделен ден на м. август по повод основаването на Българския военно морски флот в Русе на 12 август 1879 г. (31 юли 1879 г. ст.)
•    Замбия — Ден на фермерите
•    Зимбабве — Ден на въоръжените сили
•    Русия — Ден в памет на загиналите в атомната подводница „Курск“ и Ден на ВВС
•    Тайланд — Ден на майката (чества се на рождения ден на кралицата)