Гората на Уистман, със зловещо изкривените си дъбове и постоянната мъгла, напомня на фантастичен пейзаж от отдавна отминало време — и в много отношения наистина е така. Тя е един от последните оцелели фрагменти от умерена дъждовна гора във Великобритания.

Гората на Уистман се намира високо в Дартмур, в графство Девън — възвишена област в югозападна Англия, която попада под влиянието на атлантическите метеорологични системи, носещи влага навътре към сушата. Разположена на височина между 380 и 410 метра над морското равнище (приблизително 1250–1350 фута), гората се радва на хладен въздух и висока влажност — условията, необходими за съществуването на тази рядка и крехка екосистема.

Умерените дъждовни гори, наричани понякога атлантически или келтски дъждовни гори, се развиват на места, където се срещат влажни условия и меки температури. Обикновено се установяват в стръмни долини или на по-голяма надморска височина близо до брега, където влагата се задържа и създава постоянно хладна и влажна среда.

Тази уникална комбинация от условия поражда обвита в мъгла биосфера, в която зелени мъхове и лишеи покриват всяко дърво и камък, образувайки жива тъкан, поддържаща редки птици и неуловими бозайници.

В гората на Уистман преобладават летните дъбове, но се срещат и ясен и бук, както и по-малки количества офика, леска и джел. Основен елемент на тази екосистема са мъховете и лишеите, включително изключително редкият „конски косъм“ (Bryoria smithii), който се среща само на две места във Великобритания. Много от тези лишеи растат изключително бавно и могат да живеят десетилетия, ако не и векове.

Снимка: ASC Photography / Shutterstock

Според легендите Гората на Уистман е била любимо място на друидите, а и до днес е обвита в разкази за призраци и други свръхестествени същества. Дори е изказвано предположение, че тя е вдъхновила Гората Фангорн и ентите в творчеството на Дж. Р. Р. Толкин. Макар това никога да не е било потвърдено, лесно е да се разбере откъде произлиза тази идея.

Докато в праисторическа Британия голяма част от земята е била покрита с буйни умерени дъждовни гори, векове земеделие и разчистване на терени постепенно са унищожили тези екосистеми. По някои оценки над 90 процента от умерените дъждовни гори са изчезнали от Бронзовата епоха насам. Смята се, че Гората на Уистман е оцеляла именно заради голямата си надморска височина и околните долини, които са възпирали фермерите и пастирите.

Днес във Великобритания по-малко от 1 процент от територията се класифицира като умерена дъждовна гора. Тези изчезващи местообитания са ограничени до шепа изолирани участъци, главно по западното крайбрежие край Атлантическия океан, включително западното крайбрежие на Шотландия, Северен и Западен Уелс, Девън, Корнуол, Къмбрия и части от Северна Ирландия.

Подобна мрачна картина се наблюдава и в други страни, които имат умерени дъждовни гори, включително САЩ, Канада, Чили, Япония, Австралия и Нова Зеландия.

За жалост Гората на Уистман се оказа жертва на собственото си очарование. През последните години мястото непрекъснато попада в статии, книги, телевизионни предавания и социалните мрежи, което доведе до сериозен наплив от посетители. Напрежението достигна връх по време на локдауните заради COVID-19, когато много хора, търсещи спасение от т.нар. „кабинна треска“, се насочиха именно към това кътче от природата.

„До 400 души я посещават всеки ден. Не искам да обезкуражавам хората да идват и да се наслаждават на Дартмур, но много от посетителите на Гората на Уистман не се интересуват от опазването на природата“, заявява през 2021 г. общинският съветник на Девън Филип Сандърс.

„Допреди неотдавна мястото беше познато основно на местните, но с ограниченията заради коронавируса хора започнаха да идват от много по-далеч. Мъхове и лишеи се вземат, което е незаконно… За да пораснат, са нужни стотици години. Пътят до Гората на Уистман е пешеходна пътека, не маршрут за коне или велосипеди, а въпреки това хора карат планински колела там. Щетите са непоправими“, добавя той.

Снимка: RogerMechan / Shutterstock

Променящият се климат на Земята е още една заплаха, от която тези уязвими екосистеми нямат нужда. С повишаването на температурите деликатният баланс на умерените дъждовни гори се нарушава. Проучване от 2024 г. установява, че климатичните промени могат да доведат до изчезването на до 68 процента от умерените дъждовни гори в света, а в някои региони — до 90 процента, в рамките на следващите няколко десетилетия.

Все пак хората се противопоставят на тези разрушителни процеси. През март 2025 г. херцогството Корнуол обяви проект за възстановяване и разширяване на Гората на Уистман, като бяха засадени 450 млади дървета и беше обособена нова оградена зона за тяхната защита. Амбицията е площта на гората да бъде удвоена, създавайки живо „огледало“ на древната екосистема.

Източник: IFLScience