Снежинките по Коледа като застрашен вид
Каква е първата ви асоциация, когато чуете Коледни празници? За мнозина — сняг.
Коледа винаги е била свързвана със снежни приказки — от детските филми, песничките и пързалките до спомените, в които белият сняг правеше празника „истински“. Но дали тази снежна Коледа не се превръща във все по-рядко явление?
Мария е родена през 1970 г. Детството ѝ минава в Коледи, в които снегът не се чака — той просто е там. Скърца под ботушите, трупа се по елхите и остава дни наред. Спомня си снежните човеци, шейните, студения въздух, който щипе бузите.
Дъщеря ѝ Мая, родена през 2012 г., расте в друг свят. Нейната Коледа все по-често е сива: мокър асфалт, локви, смог. Снегът, ако изобщо го има, е тънък слой — под 10 см, който едва покрива тревата и още преди обяд вече е локва.
Всичко това не е просто субективно усещане. Данните показват, че зад него стои реална тенденция.
Разглеждаме само един ден от годината, който сам по себе си няма научната тежест да описва климатичните промени. Но този ден носи силна символика, емоция и носталгия — неща, които трудно се измерват. В същото време промените в зимите могат да бъдат измерени, а все по-редкият сняг по Коледа се превръща в символ и на по-широката тенденция на затопляне през зимния сезон в България.
Тази визуализация е моментна снимка на една традиция, която бавно се променя. И покана да обърнем внимание на това как климатът влияе и преобразява и най-емоционалните ни празници.
Данните за последните 42 години показват, че след 2012 г. в редица големи български градове снежната Коледа се среща все по-рядко. Картина, която не представя климатът през цялата зима, но е показателна за една тенденция на свиване на снежните дни у нас и ни кара да се замислим за бъдещето: дали децата ни ще преживяват бялата Коледа такава, каквато я помним ние?
Снегът на Коледа вече е екзотика в голяма част от страната, като през последните 13 години за 7 от 9 големи български града снежната покривка едновременно и изтънява, и е все по-малко вероятно да натрупа изобщо сняг.
Трябва да се вземе предвид фактът, че и исторически в равнините райони сняг по Коледа не е бил гарантиран. Например в София дните със снежна покривка са средно около 50 на година. А в най-южните райони, където климатът е континентално-средиземноморски, снежните дни се броят на пръстите на едната ръка. Отделно в празничния период е характерно “коледно затопляне”, което се споменава и в народната метеорология.
Дори и с тези особености на българския климат, ясно се откроява настоящата тенденция на спад в количеството сняг по Коледа. Това не е изненадващо, защото дори и при слабо затопляне на температурите очакванията за сняг могат да се превърнат в дъжд примесен със сняг или само дъжд.
Къде все още има сняг?
На следващите 9 визуализации сме показали дебелината на снежната покривка по Коледа за всеки от 10-те най-големи града у нас, изобразени заедно на Фиг. 1.
Бургас отсъства не поради липса на данни, а поради липса на сняг. В нито една от изследваните години на 25 декември там не е регистрирана снежна покривка. Причината за това е, че зимите по Южното Черноморие са меки.
София е сред местата, където снегът все още се задържа през повечето години, но след 2012 г. Коледите със сняг, който да стига до глезена, вече са рядкост.
Безснежните празници зачестяват рязко — пет от шестте Коледи без снежна покривка за целия период на наблюдение са именно през последните години.
Снегът в града, дори и да навали, се топи лесно на асфалта – дори и да ни се струва безснежно, това не означава, че не е отчетен сняг на метеорологичната станция.
В Пловдив (Фиг. 3) в 7 от последните 13 години Коледата е безснежна, докато за 20-те години преди 2013 г. това се е случвало само 4 пъти. Виждаме, че по-дълбок е бил снегът в края на 90-те и началото на 21 век, а последно снежна покривка над 10 см е имало през 2012 г.
Морето рядко допуска снега до брега — и това е част от климатичната идентичност на Варна. До 2012 г. обаче приблизително всяка втора Коледа все пак е носела снежна покривка. През последното десетилетие този шанс изчезва напълно: оттогава насам празникът в морската столица неизменно преминава без сняг.
В Стара Загора Коледа също вече е безснежна. Промяната е още по-видима от тази в морската столица — до 2012 г. в около две от всеки три години на 25 декември е била отчитана снежна покривка, в отделни години над 10 см. Днес този модел практически липсва.
Почти същото можем да кажем и за крайдунавския град Русе, където през последните дозина години Коледна рехава снежна покривка е имало единствено през 2017 г. В миналото на всеки няколко години е имало и по-дълбок сняг. Това прави особено впечатление за град от Североизточна България, защото точно този район от страната ни е известен със суровите си зими със снежни виелици и преспи.
Подобна е и картината в северния град Плевен. В периода 1983–2012 г. Коледа е била снежна в 24 от 30 години, като в 7 от тях снежната покривка е надхвърляла 10 см. След крайъгълната 2012 г. обаче безснежието се превръща в правило, а рехав сняг е отчетен единствено през 2016 г.
В град Сливен ситуацията е малко по-оптимистична, тъй като през последното десетилетие натрупал сняг е имало през 3 години – 2016, 2017 и 2021 г. Но и там безснежните години вече са значително по-чести. Преди е имало снежна покривка в ¾ от Коледите, като понякога тя може и да е над 10 см. След 2012 г. имаме обратното правило – тънък сняг има едва през ¼ от времето.
В Шумен преди все пак е имало поне някаква снежна покривка в ⅔ от годините, но от скоро безснежието по Коледа вече е правило, а не изключение.
В друг северен град – Добрич Коледите без сняг не са били рядкост и през 80-те години, като шансът за такава е била около 40%. Но и там от 2013 г. насам те вече преобладават през 75% от времето, а когато все пак натрупа, снежната покривка е значително по-тънка от преди.
Коледа като символ на затоплящите се зими
Все по-честите безснежни Коледи не са изолирано явление, а част от по-широка тенденция на затопляне на зимния сезон. Средно за последните три десетилетия (периодът 1991–2020) зимите в България са се затоплили с около 0,6°C, показват данни от 14 метеорологични станции със свободен достъп. На пръв поглед това звучи незначително, но дори половин градус често е границата между сняг и дъжд.Данните от българските метеорологични станции показват, че през последните 10 години затоплянето вече е особено изразено и през месец декември — периодът, в който традиционно очакваме снежна Коледа. Така Коледата, макар и само един ден, се превръща в символ на това как зимите ни постепенно губят своя снежен облик.
Това, което се случва в нашата страна е част от световна тенденция. Средната снежна покривка на Коледа намалява значително за 300 града от умерените ширини в Северното полукълбо. Докато от 1950 г. до 1980 г. тя е била около над 50 см, към края на периода 2011-2020 г. тя вече е под 20 см.
За съжаление на децата, любителите на зимните спортове, а и на всички загрижени за околната среда и за климата, снегът по Коледа у нас и по света остава все по-често в приказките и спомените. Дори когато натрупа, снегът е тънък и все по-бързо се топи.
Източник: Климатека
В публикацията са използвани материали от:













