Коледна приказка

24 декември 2018 г., 15:40
10211

Sofiaworld / Shutterstock

Преди много, много години в една далечна северна страна зад Полярния кръг живеел самотен старец. Той много обичал децата, но си нямал никакви роднини – нито синове и дъщери, нито внучета. В дългите зимни вечери седял самичък пред камината и дялкал от дърво играчки – еленчета, кончета, малки шейнички и платноходки. Бумтял огънят, весело пращели шишарките, а старецът си мислел за децата и много му се искало да ги зарадва с нещо. И точно в нощта срещу Рождество Христово се сетил какво да направи. Сложил той всички играчки в чувал, качил се на ските и подкарал към близкото село. Нощта била ясна и тиха. Звездите ярко светели, а луната огрявала пътя му.

Селото вече било смълчано и никой не усетил как добрият старец оставял пред всяка врата своя подарък.

О, каква радост настанала сутринта! Всички се чудели кой е донесъл тези прекрасни неща. Питали, разпитвали – малко било селото, познавали се – но никой не знаел. Най-щастливи били децата – те не питали и разпитвали, а викали: „Благодаря ти, непознати човече!” Викали толкова силно, че даже старецът ги чул в своя отдалечен дом. Зарадвал се самотникът и за пръв път от много време се почувствал щастлив. Дарената радост му се върнала многократно и той с нови сили започнал да прави още и още играчки, за да зарадва още и още деца.

Така изминали няколко години. Кой пръв и кога споменал името Дядо Коледа, не зная, но така си и останало. Децата започнали да украсяват елхите пред домовете си, да вият венци от борови клонки, а на сутринта да благодарят на добрия Дядо Коледа. Те дори и не подозирали, че той живее толкова близо, че това е онзи белобрад старец, който понякога слиза до селото и мило им се усмихва.

Една вечер Дядо Коледа седял пред камината и си мислел, че вече не е самотен, че детската радост на Рождество Христово го топли през цялата година, но…

– Но какво ще стане, когато остарея? Кой ще носи подаръци, когато си отида от този свят?!…

Запращяло дървото в камината, разхвърчали се искрици… Една паднала на пода, станала голяма, голяма… не, това не била искра, а добрата фея…

– Не тъжи, старче! Ти донесе толкова щастие на децата, че те дарявам с вечен живот. Ще живееш, докато има поне едно дете, което да вярва в добрия Дядо Коледа!

Феята докоснала стареца с вълшебната си пръчица и изчезнала. Зарадвал се Дядо Коледа на необикновения дар и продължил работата си. Обикалял все повече и повече села наоколо и оставял своите подаръци…

Ключови думи:
Коментари