Зона с ниски емисии в София: първата година, в която броим нарушенията, но все още не дишаме спокойно

Бавно и мъчно, но в правилната посока: Нарушителите намаляват, азотният диоксид спада, но нормите не са покрити.

• Зоната с ниски емисии (ЗНЕ) е доказано ефективен инструмент за намаляване на замърсяването на въздуха и вредните емисии от транспорта – решение, въведено в десетки европейски градове и приложено в София като част от съдебно наложени мерки за по-чист въздух.
• Зоната функционира от декември 2023 г. и преминава през планирани фази – въвеждащи поетапно по-голям териториален обхват и разширяване на засегнатите категории автомобили, но в недостатъчен мащаб 
• Първата година е първоначален тестов сезон без реални санкции, последван от втори сезон с работещ софтуер за отчитане на нарушенията. 
• От 1 декември зоната влиза в сила за трета поредна година, като новостите са разширяване на територията с включване на Големия ринг, нови 90 камери ще спомагат за контрола и прилагане на ограниченията.
• През първите години контролът беше затруднен заради липса на работещ софтуер, сложни процедури по санкциониране и непълни данни – което доведе до почти нулеви глоби и липса на надеждни статистики.
• Въпреки трудностите зоната върви в правилната посока – нарушенията намаляват след въвеждане на автоматичния контрол, а независимите измервания показват спад на азотния диоксид с над 10%; 
• Въпреки прогреса е препоръчително да се работи и в посока на подобренията целогодишно действие, по-широк обхват на автомобили и територия, по-малко изключения и по-добри алтернативи на автомобила.

В края на 2023 г. София въведе първата зона с ниски емисии от транспорта в България – мярка, извоювана след години съдебни битки за по-чист въздух. Първият сезон на зоната беше на практика тестов – с камери, но без санкции и без работеща система за автоматичен контрол. Едва през втория сезон, със софтуер и разширен обхват, започна реално налагане на ограниченията и първи видим ефект върху замърсяването с азотен диоксид. Данните обаче показват ясно: зоната е стъпка в правилната посока, но в сегашния си вид не е достатъчна, за да достигнем здравословни нива на въздуха.

Първи стъпки, първи изводи

В края на 2023 г., София въведе първата зона с ниски емисии от транспорта (ЗНЕ) в България и една от първите в Централа и Източна Европа. Тя бе в резултат на почти 5 годишна съдебна битка, водена от неправителствени организации и адвокати, в която през 2021 г. Софийски градски съд осъди Столична община да предприеме редица мерки за подобряване чистотата на въздуха. През декември 2022 г. Столичен общински съвет прие наредба за въвеждане на зоната: както за транспорт, така и за отопление, но отложи ограничаването на автомобилите с една година.

Тази зона е ключов инструмент за намаляване на замърсяването от транспорта – най-големият източник на азотен диоксид в града.

Една от първите задачи на новоизбрания кмет Васил Терзиев бе да реши дали да въведе зоната или отново да я отложи във времето – наредбата изначално страда от редица недъзи, посочвани още преди приемането ѝ. В крайна сметка градоначалникът взе решение да не я бави повече и я въведе за периода от 1 декември 2023 г. до края на февруари 2024 г. 

Да припомним, че зоната в София е обособена в два ринга: малък и голям. Граничните булеварди не са част от самата зона и преминаването по тях на всички превозни средства е позволено без ограничение.

Фиг. 1: Обхват на зоната с ниски емисии от транспорт. Източник

Ограниченията се прилагат поетапно за превозни средства от категории М1 (с не повече от 8 седящи места в допълнение към водача) и N1 (предназначени за превоз на товари и с тегло под 3,5 тона), като графикът зависи и в коя екологична групи попадат те. Повече детайли за параметрите на зоната може да прочетете в статия от ноември 2023 г. Кои са екологичните групи и коя забрана за коя група важи може да се запознаете подробно. 

Фиг 2. Видове еко групи на автомобилите спрямо годината на регистрацията и вида гориво, и график на зоната в малкия ринг . Източник

Гражданите могат да проверят в коя еко група попада автомобилът им на сайта на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”, като въведат регистрационния номер.

Тестова година с много неизвестни

Първата година на зоната на практика обхваща както трите месеца на реалното ѝ функциониране (декември 2023 – февруари 2024), така и периода до повторното ѝ стартиране през декември същата година.

Тази първа година беше изцяло тестова по няколко причини. Първо, нарушенията не можеха да бъдат обработвани ефективно. Макар 90 камери да заснемат нередовните шофьори, липсата на работещ софтуер позволява да бъдат преглеждани едва няколкостотин случая – и то ръчно. Публични данни за общия брой нарушения нямаше.

Второ, процедурата за връчване на актове и глоби в самата Наредба е излишно усложнена. Това на практика доведе до липса на санкционирани нарушители. Процедурата следва реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), което често отнема над шест месеца. Както отбелязва и Центърът за изследване на демокрацията:

Едно от най-големите предизвикателства пред администрацията на Столична община е да приложи на практика така разписаните разпоредби на Наредбата. Тези затруднения касаят не толкова прилагането на самите забрани и ограниченията за движение на МПС, колкото санкциите и как те да бъдат ефективно налагани на шофьорите, които не спазват съответните забрани и невъзможността за налагане на глоби….

Глобите са между 50 и 500 лв. за физически лица, 200 – 1000 лв. за фирми, а за по-тежки случаи – до 2000 лв. Преди старта кметът обяви, че първото нарушение няма да се санкционира заради липса на информационна кампания и неработещ софтуер. В крайна сметка – никой не беше глобен.

Затова една от ключовите задачи през 2024 г. беше разработването на „автоматизирана система за контрол на ЗНЕ“, която да регистрира и обработва нарушенията и да осигурява надеждни данни. Според последната Програма за качество на въздуха софтуерът трябва да поддържа и контрол на тежкотоварни автомобили в центъра, както и да показва в реално време колко паркоместа са заети.

В края на ноември 2024 г. системата вече преминава финални тестове – месец преди повторния старт на зоната. Все още остава проблемът с усложненото връчване на глобите. 

Когато контролът заработи

През втората година (зимният сезон 2024-2025 г.) зоната влиза с разширен обхват — ограничението вече важи за моторни превозни средства от първа и втора еко категория. С работещ софтуер Столична община започва автоматично да регистрира нарушенията и да изпраща уведомления по пощата за предстоящи санкции.

Само през първите 7 дни на действие на зоната през декември са отчетени общо 25 761 нарушения – средно по около 3 680 дневно (Фиг. 2). Около 30% от засечените автомобили (7 563) не са със софийска регистрация. 

Фигура 2. Графика на Столична община, показваща разпределението на установените нарушения през първите 7 дни от действието на зоната през декември 2024 г. според регистрацията на автомобилите. Източник

По еко групи разпределението: едва 13,7% от нарушенията са от автомобили в първа група, а 86,3% – във втора (Фиг. 3). Голямата разлика е в подкрепа на тезата, че най-старите автомобили не са основният трафик, а вероятно и замърсител в зоната. В едно преброяване още през 2022 г. се казва че „автомобилите от екологичните групи 1 и 2 са по-слабо представени сред редовно движещите се МПС спрямо групите 3, 4 и 5“. За съжаление, когато през 2025 г. заработи и големия ринг, в него ще се ограничат само група 1. т.е дизели на 22 и бензинови на 29 години. Спорно е доколко въобще се движат такива автомобили и дали те са основният замърсител, а не по-нови и масово движещи се. Столична община вече е в състояние да преброи точно колко автомобила, от коя еко група влизат в зоните и на тази база да пресметне кои допринасят най-много за замърсяването и кои следва да бъдат ограничени в бъдеще.

Фиг. 3: Разпределението на нарушителите през първата седмица по еко групи 1 и 2. Източник. Столична община

Когато СО публикува обобщените данни за всичките 13 седмици работа на зоната, се вижда осезаемо понижение на нарушенията: от над 20 000 в първите три седмици до между 13 000 и 17 000 впоследствие. Общината твърди, че при тестовете на софтуера през ноември нарушенията са достигали над 20 000 дневно, а в последната седмица на февруари — малко над 2000. Към момента обаче няма публикувани детайлни данни, които да потвърдят това десетократно намаляване.

Фиг 3. Общ брой нарушения в периода на работа на ЗНЕ. Източник: Презентация на СО

Основният въпрос остава отворен: с колко реално е намаляло движението на най-замърсяващите автомобили в зоната? С новия софтуер общината вече има инструментите да даде този отговор — но засега анализът липсва.

Въздействие върху въздуха

Освен замърсяването на въздуха, в много градове зоните с ниски емисии имат и климатична роля – намаляват емисиите на въглероден диоксид, като ограничават движението на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Подмяната им с по-чисти или електрически превозни средства ускорява декарбонизацията на транспорта. Такива зони насърчават и използването на градски транспорт, велосипеди и ходене пеша, което допълнително намалява трафика и задръстванията.

В София зоната е въведена с основната цел да намали замърсяването с фини прахови частици и азотен диоксид (NO₂) – един от най-ясните индикатори за замърсяване от транспорт.

Към момента единствено от екологично сдружение За Земята се опитват да оценят дали зоната влияе върху замърсяването на въздуха и по-конкретно с азотен диоксид. 

От 2021 г. те измерват месечните и годишни стойности в десетки пунктове в града, предимно около натоварени булеварди – и данните им доказват целогодишно наднормено замърсяване с азотен диоксид, причинено от автомобилния транспорт.

През 2025 г. в своя доклад за ефекта на зоната с ниски емисии, експертите (Ивайло Хлебаров е съавтор) правят заключението: 

Средно за трите месеца от действие на зоната (декември 2024 – февруари 2025) имаме спад на концентрациите на NO₂ от над 10% спрямо същия период за предходната година.

Това означава по-малко натоварване на белите дробове на столичани в центъра и потенциално по-малък риск за хората с астма, деца и възрастни.

Т.е. зоната през второто си въвеждане, когато контролът е налице, е намалила замърсяването спрямо първата година, която ние нарекохме тестова. Екипът мери в 36 локации в централната градска част, разположени съответно вътре, вън и по периферията на малкия ринг.

Изследването подчертава и друг ключов факт: 

В декември, първият месец на зоната през 2024 г. спрямо ноември намалението на азотния диоксид средно за всичките точки е 22%, а конкретно за тези в Малкия ринг достига 25%, което говори за „връзката между намаляване на замърсяването от трафика и прилагането на мярката.“ 

Освен тази връзка, данните индиректно подкрепят и твърдението на общината, че нарушенията през ноември 2024 г. (периода на тестовете) са били значително повече, отколкото по време на действието на зоната.

Но изследването прави и важен извод накрая:

Изложеното до тук ни насочва към извода, че отчетеното подобрение на качеството на въздуха по време на ЗНЕ, макар и видимо от данните, не е достатъчно за постигане на нормите и гарантиране на здравословни нива на концентрации.

Изводът: зоната работи, но все още не е достатъчна, за да осигури въздух, който отговаря на здравните стандарти.

Зона с ефект – но как?

Някои промени могат да се въведат веднага, докато други изискват допълнителни анализи и по-добра подготовка. В допълнение към предложенията, обсъждани и преди, няколко посоки изглеждат ключови:

• Зоната да действа целогодишно 24/7, тъй като замърсяването не е сезонно. Това би било и ясен сигнал, че зоната не е временна мярка, която може да се „заобикаля“ до пролетта.
• Разширяване на териториалния обхват, така че ефектът да достигне повече хора и да обхване източниците на замърсяване в по-широка градска зона.
• Включване на повече категории МПС, особено тежкотоварните, чуждестранни автомобили, както и преразглеждане на изключенията – напр. за живущите, които в момента могат да влизат в зоната независимо от еко категорията си.
• Разширяване на обхвата на еко групите, които се ограничават – Столична община вече е в състояние точно да преброи колко автомобила, от коя еко група влизат в зоните и на тази база да пресметне, кои допринасят най-много за замърсяването и кои следва да бъдат ограничени в бъдеще.
• Предлагане на повече алтернативи на автомобила – по-бърз, удобен и достъпен градски транспорт; добра велосипедна и пешеходна инфраструктура; нискоемисионни доставки; решения за ученици и уязвими групи.
• Въвеждане на възможност за известяване със СМС при извършване на нарушение и издаване на електронен фиш за налагане на глоби.

Първите две години на зоната с ниски емисии показват ясно: мярката може да намали замърсяването, но в сегашния си вид ефектът е ограничен. София има нужда от по-дългосрочна, целогодишна и по-строга зона, подкрепена от добър градски транспорт и алтернативи на автомобила.

Направените стъпки са в правилната посока — но за въздух, който е наистина безопасен, предстои още работа.

Автор: Ивайло Хлебаров / Климатека

Ивайло Хлебаров е автор в Климатека с над 22 години опит в областта на опазването на околната среда. Работил е по теми като управление на отпадъци, устойчива мобилност, европейски фондове и качество на въздуха, основно като част от екипа на организацията „За Земята“. До края на 2024 г. ръководи екип „Въздух“, който заедно с партньорски организации печели колективния иск срещу Столична община – ключово дело, довело до създаването на зоната с ниски емисии в София. Хлебаров стои и в основата на разкриването на сериозното наднормено замърсяване с азотен диоксид и неправилното разположение на част от официалните измервателни станции в града. Той е завършил Техническия университет – София и притежава магистърска степен по изследвания на околната среда и науки за устойчивостта от Университета в Лунд, Швеция. В момента работи на свободна практика.

В публикацията са използвани материали от:

1. Столична община: Нискоемисионната зона за автомобили се разширява тази година – с т. нар. “Голям ринг” – https://www.sofia.bg/w/6878228 
2. Столична община отчете спад в броя на нарушитенията в нискоемисионната зона за автомобили в края на първата седмица – https://www.sofia.bg/w/5927114 
3. Как ефективното приложение на първата нискоемисионна зона за автомобили в България ще подобри въздуха в София?, Климатека, 2023.
4. Доклад: Ефектът на Зоната с ниски емисии от транспорта върху качеството на въздуха в София, ЕС За Земята, 2025.
5. Отчет за периода 01.10.2024 г. – 31.12.2024 г. по изпълнение на заложените мерки в “Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021 – 2026 г.”, съгласно Решение 204/22.04.2021 г. на СОС;
6. Отчет за периода 01.07.2024 г. – 30.09.2024 г. по изпълнение на заложените мерки в “Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021 – 2026 г.”, съгласно Решение 204/22.04.2021 г. на СОС;
7. ​​​Отчет за периода 01.04.2024 г. – 30.06.2024 г. по изпълнение на заложените мерки в “Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021 – 2026 г.”, съгласно Решение 204/22.04.2021 г. на СОС;
8. Отчет за периода 01.01.2024 г. – 31.03.2024 г. по изпълнение на заложените мерки в “Комплексна програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община за периода 2021 – 2026 г.”, съгласно Решение 204/22.04.2021 г. на СОС;
9. Данова Р., Бенов В. и Цолова К. Обръщане посоката на транспортната политика на София. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
10. “Хотели как лучше, а получилось как всегда”* или как Столична община прави Зони с ниски емисии. https://www.zazemiata.org/stolicha-obshtina-pravi-zoni-s-niski-emisii/, ЕС За Земята 2022.
11. Как да направим безсмислено ограничението върху замърсяващите автомобили – по стъпките на Столична община. https://www.zazemiata.org/kak-da-napravim-bezsmisleno/, ЕС За Земята 2022.