Топлите зими, суши и липса на храна приближават мечките до хората. Причината не е агресия, а адаптивен отговор за оцеляване.

  • Кафявата мечка е ключов „инженер“ на горските екосистеми и важен съюзник срещу последиците от климатичните промени.
  • Климатичните изменения нарушават ритъма на природата – променят хранителната база и поведението на мечките. 
  • За три десетилетия популацията на кафявата мечка в България е намаляла наполовина – видът остава уязвим заради бракониерство, загуба на местообитания все по-осезаеми климатични промени.
  • Успешни практики от САЩ и Европа доказват, че съжителство между хора и мечки е възможно, когато има знания, инфраструктура и търпение.
  • Решенията са превенция, контрол на отпадъците и изграждане на екологични коридори между популациите, а не отстрела.
  • От есента на 2025 г. в България започна ново преброяване на кафявите мечки чрез ДНК-анализ, след зачестили срещи с животни в Родопите.

Кафявата мечка е емблематичен вид и ключов „инженер“ на горските екосистеми. Въпреки това често е стигматизирана като „опасна“. Когато климатичните промени свиват хранителната база и изместват сезоните, мечките по-често търсят храна край хората – предпоставка за конфликти. Добрата новина е, че съществуват работещи мерки, които пазят едновременно хората, домашните животни и самите мечки. Нужно е знание, превенция и разумно управление, а не наказателни акции.

Инженер в гората

Кафявата мечка е най-едрият сухоземен хищник в горите на северното полукълбо, както и за Европа. Макар и хищник, тя е всеядно животно. Подобно на хората, се изхранват балансирано с протеини, въглехидрати и мазнини. Има сходна храносмилателна система и това ѝ позволява ефективното храносмилане на месо и по-малко ефективно – на растителни фибри. Компенсира като ги консумира в големи количества, особено корени и листа, храносмилайки частите без фибри. 

Мечките се хранят различно според сезона. През лятото делът на плодовете рязко нараства, а през пролетта доминира зелена растителност; животинската храна остава второстепенна. 

Това разнотипно хранене я прави ключова за видовото и генетичното разнообразие на една гора. Голямата част от менюто ѝ включва плодове, ядки и шишарки. Много от погълнатите семена остават непокътнати в храносмилателния ѝ тракт и чрез екскрементите, успяват лесно да покълнат. В Европа от едрите бозайници мечката е най-важният разпространител на горски плодове. 

Полско проучване от 2021 г., публикувано в Scientific Reports, показва, че диетата ѝ в глобален мащаб включва поне 101 вида месести плодове, като най-често те принадлежат към семейството на розите и ериките. Най-често консумирани са къпините (45%), боровинките (42%) и сливите (32%). 

Проучване на турски учени, публикувано в Mammal Research през 2021 г., направено в смесените гори на Анадолското плато, показва, че кафявата мечка е разпространител на 29 вида растения в региона – ябълка, круша, шипка, къпина и глог. Семената на ябълките и крушите имат по-висок шанс за покълване, когато са в екскрементите. Това отново потвърждава ролята на бозайника като екосистемен инженер. Копаенето също има позитивен ефект върху растенията.

Мечката срещу климата

Мечките изминават големи разстояния всеки ден и така пренасят семената на много видове в нови територии като достигат средно на 600-900 м от първоизточника им, а понякога дори до 3 км, според проучване на Полската академия на науките от 2020 г. Това е от голямо значение за генетичното разнообразие на растителните видове. Така мечката противодейства индиректно на климатичните промени, като създава устойчиви на промените хабитати, чиито растителни видове намаляват атмосферния въглерод и създават дом за много видове насекоми и птици, податливи на промените.

Другата важна роля на мечката е на мършояд и ловец. Силните стомаси им позволяват да се изхранват с умрели животни. Така намаляват разпространението на зарази, допринасят за рециклирането на веществата и отново индиректно намаляват въглеродните емисии. Тя е много добър ловец и така влияе на баланса в хабитата.

Зимен сън и горещи проблеми

Видът е най-известен с това, че е активен от пролетта до есента, след това спи зимен сън, т. нар. хибернация. Когато мечката е в това състояние, в изкопана от нея бърлога, се забавят много от жизнените ѝ функции, например пулсът. Така изкарва няколко месеца, не се храни и гори мазнини. Основната ѝ цел преди зимния сън е да увеличи масата си, за да натрупа резерв. За разлика от човека обаче, тя не е податлива на високо кръвно, захарен диабет тип 2 и сърдечни болести. 

Всеядната диета, комбинирана със способността на тези животни да преживяват тежки студове, ги прави едни от най-адаптивните съвременни бозайници на Земята. Тази адаптивност позволява на вида да обитава три континента – Северна Америка, Европа и Азия, и много природни зони с разнообразни климатични условия – тундра, тайга, умерени иглолистни, широколистни и смесени гори, ливади, средиземноморски гори, планини и пустоши.

Кафявата мечка е идеален пример за правилото на Бергман – един от основните принципи в екологията: животните, които живеят на по-студен климат, имат по-голяма телесна маса от тези на по-топъл. Говорим за един вид мечка, но тя има 16 подвида, които могат да се различават съществено един от друг. Най-малкият е сирийската кафява мечка – 250 кг, а най-големият, мечката кодиак – 535 кг. Европейският подвид е средно голям – 355 кг.

За зимата и мечките

Трайността на зимния сън може да варира. При топла есен и зима той е по-кратък, понякога даже не се състои. Фактор са и валежите и снеговалежите – колкото по-интензивни са, толкова по-късно излизат животните от бърлогите си. 

Ранното събуждане на мечките от зимен сън може да доведе до по-висока смъртност, защото източниците на храна са в малки количества през ранната пролет. Това може да накара мечките с малки да мигрират на големи разстояния, което води до по-голям разход на енергия и други рискове. Меките зими обаче могат да имат и позитивен ефект, защото някои растения остават зелени до по-късно, което означава, че има допълнителна възможност за изхранване.

Снежната покривка също регулира достъпността на ресурси. Колкото по-дълготрайна е, толкова по-късно стават достъпни червеите, мравките и гризачите, които са важни за възстановяване на тялото след месеци липса на храна. Тежките зими могат да бъдат и полезни, защото част от копитните животни не оцеляват, което означава повече мърша за мечките в период с малко растителност и насекоми.

Фиг. 1: Диорама на мечешка бърлога, Природонаучен Музей Черни Осъм; Източник: Павел Василев

Огън, суша и глад

Горските пожари са друг фактор, който влияе на мечките. Те могат да имат смъртоносен ефект върху тях, особено върху малките им. Пожарите обаче улесняват изхранването – животните, станали жертва на огъня, са ценна храна, а растителността, която избива след това, е богата на хранителни вещества.

Кога мечките минават на мравки и тревисти растения

Промените в климата влияят на фенологията, тоест на развитието на растенията, от които мечките се изхранват. Ефектът на тези изменения е най-добре проучен в САЩ. 

Данните показват, че оскъдните валежи и дългите суши забавят развитието на растителността и намаляват продукцията на ядки и плодове – една от основните храни на мечките. Сушите също влияят на популациите на сьомга, друг важен ресурс за тези животни. 

Разнообразната диета обаче им позволява да си намират храна другаде: в парка Йелоустоун е установено, че когато типичната диета на мечките става недостъпна – шишарки на бор и сьомга, те минават на мравки и пустинен магданоз.

Миграции и нови територии

Ако в даден регион се изчерпят възможностите за изхранване, мечките го напускат и търсят нови територии. Миграции се наблюдават в Америка по време на неплодородни заради сушите години. Известни са случаи на мечки, които увеличават териториите си през неплодородни периоди. Средно територията на женските е между 60-300 км2, а на мъжките 120-1600 км2.

Горещите вълни имат негативен ефект – те намаляват часовете, през които животните са способни да търсят храна. При много високи температури са принудени да търсят сянка или водоем за охлаждане, вместо да трупат запаси за зимата. Това е стресово за оцеляването на вида. 

Промените в климата постепенно изменят местообитанията. Данни от Йелоустоун показват, че мечките предпочитат местообитания, които съдържат както гори, така и ливади. Отворените площи стимулират растежа на тревиста растителност и на плододаващи храсти, а гъстите гори предоставят възможности за криене. Прогнозите за Северна Америка са, че броят на кафявите мечки, както и техният ареал, ще се свиват. Причината е покачването на горската граница, което означава, че високопланинските ливади ще намалеят. 

Всички тези промени могат да принудят все повече мечки да търсят храна в населените места.  Този феномен вече се наблюдава в България. По актуални данни на WWF, смесицата от ранно топене на снеговете, последвано от късна слана, нарушава цикъла на цъфтене и лишава мечките от горски плодове, жълъди, и насекоми, като бръмбари и мравки. Това води до чести нежелани срещи на мечки с хора, особено в Западните Родопи.

Популациите в световен мащаб

Според Световната червена книга, видът не е застрашен и се смята, че общият му брой е около 200 000 екземпляра. Това обаче не показва цялата картина. Мечката е преследвана от човека от хилядолетия и е в постоянна заплаха. В резултат на това видът е изчезнал от голяма част от териториите си и има много изолирани популации.

Три подвида кафява мечка са вече изчезнали заради човешката дейност – калифорнийската, мексиканската и атласката. Атласката мечка е била разпространена в Северна Африка. В Евразия е имало и друг вид мечка до края на последния ледников период, преди около 10 000 г. – пещерната мечка. Този вид е бил по-едър от сегашните. Предполага се, че изчезването му се дължи на промени в климата в комбинация с преследване от човека – два фактора, които засягат и днешните мечки. Останки на изчезналия вид са намерени и в България.

Фиг 2: Скелет на пещерна мечка в Природонаучния Музей Франкфурт/ Източник: Павел Василев

Най-редкият подвид мечка е мечката Гоби от едноименната пустиня в Монголия. Броят им е по-малко от 40.

Анализ на популациите по региони показва тревожна тенденция:

  • Северна Америка: 10 популации – 7 в опасност
  • Близък Изток: 13 популации – 11 в опасност
  • Централна Азия: 11 популации – 10 в опасност

Какъв е статусът им в Европа?

В Европа кафявата мечка се среща в 29 от 34 държави, според последното мащабно проучване от 2017 г.

Най-малката популация е в Пиринеите (Франция, Испания и Андора) – едва 14 възрастни индивида, а най-голямата – в Карпатите, с около 4455 възрастни мечки.

Няколко подпопулации – пиринейската, кантабрийската, централно-апенинската и източно-балканската – са напълно изолирани от останалите, което ги прави особено уязвими заради ограничен генетичен обмен и по-чест контакт с човека.

Фиг. 3: Карта на мечките в Европа/ Източник

Мечките в България

Българските мечки спадат към източно-балканската популация. Тя обхваща и части от Гърция и Сърбия. Площта на обитаваната територия е 39 000 км2 и включва общо 336 възрастни животни като 321 се предполага, че са в България. 

Фиг. 4: Обща карта на разпространение: в розово са зоните на постоянно обитаване,а в жълто – зони на случайно или временно присъствие. Източник: План за действие за кафявата мечка в България (2008-2018)

Популацията е категоризирана като стабилна, но има статус „уязвима“ в Червената книга на България. Броят на мечките в страната е спаднал драстично от 90-те години – над 50%, заради бракониерство, фрагментация на местообитанията и промените в климата. В началото на 90-те години в България е имало около 750 кафяви мечки, показват данни от Плана за действие за вида. Днес техният брой е спаднал до едва 321, като животните са слабо свързани помежду си, по информация на WWF. Това са рило-родопската и централно-балканската, докато в миналото видът е бил често срещан в цялата страна. Строежите на магистралите „Хемус“ и „Тракия“ са причинили фрагментацията.

До 2016 г. най-голямата част от вида от източнобалканската популация се намират в България – 550 животни (възрастни плюс малки), по информация на Световната Червена Книга (IUCN). Няма данни да има обмен на западно-балканската и карпатската популация. Това значи, че тези популации са изолирани и податливи на външни фактори. 

Тази есен започна ново преброяване на кафявите мечки в България  В България от есента на 2025 г. започна ново преброяване, извършвано от държавата. Докладват се чести срещи с мечки в Родопите – около 12, по данни на местните ловци. За преброяването ще бъде използван ДНК-анализ от изпражненията, който позволява идентификацията на всеки един индивид.

Защо мечките идват близо до хората

Когато природните ресурси намалеят – заради суши, топли зими или неузрели плодове – кафявите мечки започват да търсят храна по-лесно достъпна за тях: в близост до населени места. Тези нежелани срещи се дължат най-вече на недостиг на естествена храна и наличието на отпадъци – отворени контейнери, сметища и остатъци от храна, които ги привличат. В някои райони животните посягат и към домашни животни, кошери и култури, особено когато плодовете и ядките в гората липсват. 

Климатичните промени засилват тези фактори – свиват сезоните, променят цикъла на растителността и принуждават мечките да навлизат в човешките територии. Това не е „агресия“, а адаптивен отговор на липсата на ресурси. Именно тук превенцията и разумното управление могат да предотвратят конфликта, преди той да възникне.

Може ли човекът и мечката да живеят заедно?

В България видът е защитен от закона и отстрелът ѝ е възможен само с разрешение. За управлението му е създаден „План за действие за кафявата мечка в България 2008-2018“. Той е имал за цел дългосрочното опазване и намаляването на щетите. По негови данни, сегашните обитавани от мечки територии имат капацитет за 600-800 индивида. В идеални условия в страната биха могли да живеят 1200-1300 мечки

Мнението на ловците е, че броят на животните става голям, намек, че е нужен контрол, тоест отстрелване. Досегашните данни обаче показват, че броят им е малък. В допълнение екстремните природни явления предизвикват животните да търсят храна в перифериите на своите територии – поведение, което е доказано и в Америка.

Мониторингът на популацията им е важен, преброяването, което тече в момента ще даде ценна информация какъв е настоящият им статус. Но е от голямо значение и какви мерки ще се вземат въз основа на придобитата информация. 

Много е важно да не се прибягва към масово отстрелване. Мечката в България е застрашен и защитен вид. Преброяването може обаче да бъде използвано като оправдание за противозаконно масово избиване. Планът за мечките поставя граница от максимално 10 преместени и/или отстреляни мечки годишно. 

В централноевропейска държава тази година беше пренебрегната науката: в Словакия беше одобрен масов отстрел на 350 мечки заради смъртен случай – бяха изпълнени желанията на ловните дружества и не бяха допуснати граждански организации при вземането на решението. Това не бива да се случва в България и интересите на природозащитата трябва да имат по-голяма тежест.

Необходимо е да се изгради по-добра мечешка инфраструктура и да се противодейства на нетипичните екстремни природни явления. WWF наред с други неправителствени организации вършат полезна работа в тази посока по проекти за засаждане на дива череша и за поставяне на купчини компост в гората, които да са дом за бръмбари и червеи – храна за мечките. Поставят предпазни огради около овощни градини и имат спасителен екип за мечки. Тази дейност трябва да продължи да се развива.

Примерът от САЩ Съжителство с мечките е възможно и доказано на много места в Северна Америка – чрез управление за опазването на вида, а не за неговото изтребване. Паркът Йелоустоун е много добър пример за това. През средата на миналия век е имало над 50 конфликта годишно, а смъртността на мечките е била почти изцяло заради човека. В днешно време броят на конфликтите спада на под 5, а основната смъртност е естествена. 

При недостиг на храна, което се очаква да зачести заради климата, мечките посягат към човешки източници – добитък, кошери, земеделски култури и боклуци. Индивиди, които придобиват такъв навик, биват определяни като проблемни. Те обаче винаги са малка част от популацията, повечето никога не влизат в досег с хората. Понятието „проблемна мечка“ не е строго дефинирано и зависи от разбирането и отношението на местното население.

Успешното управление предотвратява конфликта, преди да се е случил. Едно от най-важните неща, които трябва да бъдат направени, за да се избегнат мечки в населените места, е добро управление на отпадъците. Съществуват устойчиви кофи и контейнери, които животните не могат да пробият. Електропастирите и едрите овчарски кучета са сред най-добрите начини за опазване на добитък, кошери и земеделски помещения. Използването на капани за мечки и стрелянето с гумени куршуми са ефикасен несмъртоносен метод за прогонване на животните от населени места. 

Фиг. 5 Кози, пазени от кучета и електропастир в биосферния резерват в Саксония. /Източник: Павел Василев

Тези методи обаче все още не се прилагат навсякъде – честа практика е убиването на проблемни представители на вида. Това обаче не е добро решение – от една страна се убива рядък вид, а от друга – ще дойде друго животно, което ще прави същото. 

Информираност и подготвеност на туристите 

Важно е хората да познават поведението на това интелигентно животно. При преход в мечешки райони туристите трябва да се движат в група, да вдигат шум и да носят лютив спрей – мечките избягват хората, когато ги чуят. Повечето инциденти се случват при внезапна среща.

В България е важно да се направят еко коридори, които да свързват изолираните популации, защото кръвосмешението може да се окаже пагубно. В Америка ефективна практика е строенето на мостове и тунели за дивеч, които позволяват прекосяването на магистрали и жп-линии. Това не е голяма инвестиция и е въпрос на адекватно инженерство и кооперация с природозащитни организации. 

Ловците трябва да щадят дивеча, който е важно препитание за мечките – ако те имат достатъчно храна в гората, няма да имат повод да доближават селата. Съвременният ловец има интерес да действа и като природозащитник.

Фиг. 6 : Кафява мечка, Зоопарк Плевен/ Източник: Павел Василев

Опазването на мечката означава и опазване на природното наследство на България, както и противодействие на климатичните промени. Усилията за нейното опазване си струват, време е и обществото да осъзнае ползата от това.

Кафявата мечка не е враг – тя е част от природната и културната ни идентичност и силен съюзник срещу обедняването на екосистемите. В климата на по-топли зими, суши и горещи вълни, интелигентното съжителство е възможно: с превенция, свързани местообитания, защита на стопанствата и нетърпимост към бракониерството. Така пазим хората, поминъка и самата природа.

Автор: Павел Василев; източник: Киматека

Павел Василев е автор на Климатека. Учи магистратура “Биоразнообразие” към Техническия университет в Дрезден. Завършил е бакалавърска степен по екология и опазване на околната среда в Университета по приложни науки Цитау/Гьорлиц, Германия, защитил е дипломната работа на тема “Концепция за отглеждане на застрашени видове птици и бозайници в зоопарк в Цитау”. Научните му интереси са в областите зоология и ботаника на Европа, палеонтология, защита на видовете и местообитанията, зоопаркове и природонаучни музеи.

В публикацията са използвани материали от: