Ново проучване, проведено от изследователи от Оксфордския университет, Югозападния изследователски институт и Института за планетарни науки в Тусон, Аризона, предоставя първите доказателства за значителен топлинен поток на северния полюс на Енцелад. Това опровергава предишните предположения, че загубата на топлина е ограничена само до активния южен полюс.
Резултатите потвърждават, че ледената луна излъчва много повече топлина, отколкото би се очаквало за пасивно тяло, което подкрепя възможността за поддържане на живот. Проучването е публикувано в списанието Science Advances.
Енцелад и потенциалът за живот
Енцелад е геоложки активна луна с глобален, солен подповърхностен океан, смятан за източник на топлината. Наличието на течна вода, топлина и химикали като фосфор и сложни въглеводороди прави подповърхностния океан на Енцелад едно от най-обещаващите места в Слънчевата система за развитие на живот извън Земята.
За да поддържа живот, океанът трябва да има стабилна среда с баланс между загубата и придобиването на енергия. Този баланс се осигурява от приливно затопляне, причинено от гравитационното разтягане на Енцелад от Сатурн. Недостатъчната енергия би могла да доведе до замръзване на океана, а прекомерната – до нестабилна среда.
„Енцелад е ключова цел в търсенето на живот извън Земята, а разбирането на дългосрочната наличност на енергия е критично за определяне дали той може да поддържа живот“, каза д-р Джорджина Майлс, водещ автор на изследването.
Първи измервания на северния полюс
Досега директни измервания на загубата на топлина са правени само на южния полюс, където воден лед и пара изригват от дълбоки пукнатини. Северният полюс се считаше за геоложки неактивен.
Използвайки данни от космическия апарат „Касини“ на НАСА, изследователите сравниха наблюденията на северния полюсен регион през 2005 г. (зима) и 2015 г. (лято). Те измериха колко топлина се губи от подповърхностния океан, докато преминава през ледовата кора (–223 °C) и се излъчва в космоса.
Моделирането на очакваните температури показа, че повърхността на северния полюс е с около 7 K по-топла от прогнозираното, което се дължи на изтичане на топлина от подповърхностния океан. Измереният топлинен поток е 46 ± 4 миливата на квадратен метър, около две трети от топлинната загуба на единица площ в континенталната кора на Земята.
Глобален топлинен баланс на Енцелад
Общата топлинна загуба на Енцелад възлиза на около 35 гигавата, еквивалентна на мощността на над 66 милиона слънчеви панела или 10 500 вятърни турбини. В комбинация с южния полюс, общата загуба достига 54 гигавата, което съответства на прогнозния топлинен приток от приливно-отливните сили.
Този баланс подсказва, че океанът на Енцелад може да остане в течно състояние в геоложки мащаб, осигурявайки стабилна среда за потенциален живот.
„Разбирането колко топлина губи Енцелад глобално е от решаващо значение за оценката на потенциала му да поддържа живот“, каза д-р Карли Хоует, съавтор на изследването.
Следващи стъпки и бъдещи мисии
Следващата ключова стъпка е да се определи дали океанът на Енцелад е съществувал достатъчно дълго, за да се развие живот. Проучването показва, че дебелината на ледовата кора на северния полюс е между 20 и 23 км, с глобална средна дебелина от 25 до 28 км — малко по-дълбока от предишните оценки.
„Извличането на фините температурни вариации беше възможно благодарение на дългите мисии на Касини. Нашето проучване подчертава необходимостта от дългосрочни мисии към океански светове, които може да приютяват живот“, добави д-р Майлс.
Източник: Phys.org
