Преди милиарди години по Марс са текли реки. Повечето учени не оспорват това. Въпросът обаче е дали тези реки са се вливали в океан. Ново изследване на Университета на Арканзас открива силни геоложки доказателства за съществуването на древен океан в северното полукълбо на Червената планета.

„Не знаем за нито една форма на живот на Земята – или във Вселената – която да не се нуждае от течна вода. Затова колкото повече вода имаме на Марс, толкова по-голяма е вероятността да е съществувал живот“, казва Кори Хюз, докторант по геонауки и водещ автор на проучването.

Как учените търсят древни реки и океани на Марс

За да разберат по-добре геологията на марсианските реки, учените сравняват скални образувания на Земята с наблюдения от Марс. Сред тях е и пясъчник, създаден от река, която преди 300 милиона години е текла през Северозападен Арканзас.

Хюз, който е изследвал Марс още преди докторантурата си, решава да учи в Арканзас, за да работи с проф. Джон Шоу – експерт по земни делти. Така знанията за Земята му помагат да разбере по-добре Марс.

Резултатите са публикувани в списание Geophysical Research Letters.

Как текат реките – от Земята към Марс

Реки без изкуствени диги постоянно променят руслото си. При приближаване към океан течението се забавя, утаява седименти (пясък, глина, камъни) и образува делти. В този участък коритото се стеснява, формирайки т.нар. backwater зона – преходната зона между реката и океана.

На Земята пример е река Мисисипи – нейната backwater зона започва близо до Батън Руж, на 370 км от брега.

Хюз открива от орбитални изображения на Марс следи от такива древни backwater зони, което е силно доказателство, че марсианските реки са се вливали в голям воден басейн – океан или поне море.

„Това са много зрели делти. Силна подкрепа за идеята за древен океан на Марс“, коментира Хюз.

Какво разкриват вкаменените реки

Но как учените могат да знаят формата на реки, пресъхнали преди милиарди години?

  • Когато реките пресъхнат, грубите седименти на дъното се втвърдяват в пясъчник.

  • На Земята тектоничните движения и ерозията оформят обърнати релефи (inverted ridges) – височини, които някога са били речни корита.

  • На Марс, където няма тектонични плочи, подобни инверсии са резултат от ерозията на фините материали около пясъчника.

Именно тези обърнати речни корита са доказателство за съществуването на отдавна изчезнали реки.

Хюз и Шоу откриват, че Wedington Sandstone в Арканзас е част от инвертирана речна делта – единственият известен пример на Земята. Това е била река, течала преди 300 милиона години от днешна Индиана към море, покривало централния Арканзас.

„Дойдох тук да уча Марс, без да знам, че имаме уникален земен аналог точно в задния двор“, казва Хюз. „Най-точната дума за това е чиста случайност.“

Източник: Phys.org