Д-р Чиен-Шиунг У, известна още като Първата дама на физиката, е световно признат физик и пионер в ядрената и експерименталната физика. Тя е родена в Китай, но се утвърждава като водещ учен в САЩ, където допринася съществено за проекта „Манхатън“ и прави революционни открития в областта на бета разпада. Нейният принос често е подценяван, включително при присъждането на Нобеловата награда за физика през 1957 г.

Ранен живот и образование

Чиен-Шиунг У е родена на 31 май 1912 г. в малко рибарско селище северно от Шанхай, Китай. Въпреки традиционните ограничения за жените по онова време, тя посещава професионалното училище за жени „Минде“, основано от баща ѝ, който твърдо вярва в правото на момичетата на образование.

През 1934 г. завършва с отличие Националния централен университет в Нанкин (днес Нанкински университет) със специалност физика. Вдъхновена от своята менторка – д-р Джин-Вей Гу – тя решава да продължи образованието си в Съединените щати.

Научна кариера в САЩ

С помощта на чичо си Чиен-Шиунг заминава за Сан Франциско и през 1936 г. се записва в Калифорнийския университет в Бъркли. Там работи под ръководството на известния физик Ърнест Лорънс – бъдещ носител на Нобелова награда за физика. През 1940 г. тя защитава докторска степен по физика.

През 1942 г. се омъжва за физика Люк Чиа-Лиу Юан. Поради Втората световна война семействата им не могат да присъстват на сватбата. След преместването си на източното крайбрежие на САЩ д-р У започва преподавателска дейност в Смит Колидж и Принстънския университет, където става първата жена, назначена в катедрата по физика. През 1944 г. започва работа в Колумбийския университет в Ню Йорк и се включва в проекта „Манхатън“, работещ по създаването на атомната бомба. Нейният принос включва усъвършенстване на Гайгеровите броячи и процесите по обогатяване на уран.

Разочарование и научно признание

След края на войната Чиен-Шиунг планира да посети Китай, но плановете ѝ се провалят заради китайската гражданска война. До 1973 г. не успява да се върне в родината си, а междувременно губи почти цялото си семейство по време на Културната революция.

През 1947 г. се ражда синът ѝ, който също става ядрен физик. През 1954 г. д-р У получава американско гражданство.

Следвоенната ѝ научна дейност в Колумбийския университет води до нейното повишение до пълноправен професор през 1958 г., а по-късно – и до титлата „Майкъл И. Пупин професор по физика“. През 1975 г. заплатата ѝ е изравнена с тази на нейните колеги мъже – важна победа за равенството между половете в науката.

Експериментът, който промени физиката

Най-забележителният ѝ принос е експерименталното опровержение на закона за запазване на паритета при бета разпад – основополагащ принцип във физиката. През 1956 г. по покана на физиците Цун-Дао Ли и Чен Нинг Янг, д-р У проектира и провежда експеримент с изотопа кобалт-60 в Националното бюро за стандарти, при ултраниски температури и силно магнитно поле. Резултатите показват, че паритетът не се запазва при бета разпад – революционно откритие, което променя разбирането за симетрията във физиката.

Въпреки решаващата ѝ роля, Нобеловата награда за физика през 1957 г. е присъдена само на Ли и Янг, без д-р У да бъде спомената – пример за системно пренебрегване на приноса на жените в науката.

Признание и наследство

Въпреки несправедливостта д-р Чиен-Шиунг У получава редица други престижни отличия:

  • Избрана за член на Националната академия на науките на САЩ (1958 г.)

  • Носител на наградата „Комсток“ по физика

  • Първата жена президент на Американското физическо дружество (1975 г.)

  • Първият носител на наградата „Вълк“ по физика (1978 г.)

  • Първата жена с почетна докторска степен от Принстънския университет

  • Астероидът 2752 Wu Chien-Shiung е кръстен на нейно име (1990 г.)

Освен в ядрената физика, тя има принос и към медицината с изследвания върху сърповидно-клетъчната анемия и молекулярната структура на червените кръвни клетки.

През 1981 г. д-р У се пенсионира от Колумбийския университет. Умира на 16 февруари 1997 г. в Ню Йорк след инсулт. По нейно желание прахът ѝ е погребан в училището „Минде“ в Китай – мястото, където започва пътят ѝ към научното безсмъртие.