Алис Бал е афроамериканска химичка, която революционизира лечението на проказата, като модифицира химичните свойства на маслото от дървото чаулмоогра. Въпреки това тя не получава признание за своя принос в продължение на повече от половин век.
Детство
Алис Августа Бал е родена на 24 юли 1892 г. в Сиатъл, щата Вашингтон. Майка ѝ Лора била фотограф, а баща ѝ – Джеймс П. Бал-младши – адвокат. Алис има двама по-големи братя и една по-малка сестра.
От ранна възраст тя проявява изключителни способности в науките. В своя випуск от 1910 г. есред малкото ученици, които се концентрират върху научната програма. По-късно получава две бакалавърски степени – по фармацевтична химия и по фармация – от Университета на Вашингтон.
По време на обучението си работи заедно с професора по химия Уилям Ден, с когото публикува в престижно научно списание изследване върху процеса на бензоилиране.
Първата афроамериканка и жена с магистратура по химия в Хавай
Алис Бал става първата афроамериканка и първата жена, завършила магистратура по химия в тогавашния Колеж на Хавай (днес Университет на Хавай), а по-късно - и първата жена-преподавател по химия в институцията.
Магистърската ѝ теза представлява 44 страници анализ на химичните свойства на растението кава, известно в Тихоокеанския регион със своите релаксиращи ефекти. Това изследване привлича вниманието на Хари Холман – лекар и бактериолог в Станцията за изследване на проказата в Хавай. Той се свърза с Бал, за да я помоли да изследва друго растение – дървото чаулмоогра, чието масло с неприятен вкус се използвало от векове като народно средство срещу проказа.
Проказата и предизвикателството пред науката
Проказата, или болестта на Хансен, е тежка бактериална инфекция, причинена от Mycobacterium leprae. Тя води до парализа, увреждане на нервите, обезобразяване и силна социална стигма. Заболелите често били изолирани насилствено в карантинни селища.
Маслото от чаулмоогра имало известен лечебен ефект, но било почти неизползваемо поради лошия му вкус и трудното усвояване от организма.
Методът на Бал – научен пробив
Чрез поредица от сложни, но изящни химични стъпки Алис Бал успява да изолира активните мастни киселини в маслото от чаулмоогра и да ги превърне във водоразтворима форма, която може да се инжектира безопасно.
Когато Холман прилага метода ѝ при пациенти, резултатите са впечатляващи – лечението убива бактериите и облекчава симптомите. В своя публикация от 1922 г. в Archives of Dermatology and Syphilology той нарича откритието „методът на Бал“ и признава,, че „след много експериментална работа госпожица Бал реши проблема вместо мен“.
Този метод се използвал в целия свят повече от три десетилетия, докато в края на краищата антибиотиците не го изместват.
Забравената заслуга и отнетото признание
Уви, през 1916 г Алис Бал умира едва на 24-годишна възраст, след като вдишва случайно хлорен газ. Тя не успява да публикува откритията си.
Нейната работа е присвоена от Артър Дийн – тогавашният президент на Колежа на Хавай – и професор Ричард Реншал. Двамата публикуват изследванията ѝ, без да споменат името ѝ, а Дийн дори кръщава метода на себе си – „методът на Дийн“.
Истината излиза наяве едва половин век по-късно, когато заслугите на Бал са официално признати.
Късното признание
През 2000 г. Университетът на Хавай-Маноа поставя бронзова плоча пред дърво чаулмоогра в чест на Бал. Същата година вицегубернаторът на Хавай Мази Хироно обявява 28 февруари за „Ден на Алис Бал“. През 2007 г. университетът ѝ присъжда посмъртно Медала за отличие на регентите.
Ученият Пол Вермаргер, който дълги години изследва живота ѝ, стздава и стипендия в нейна чест. Той казва:
„Тя не само преодоля расовите и половите бариери на своето време, за да стане една от малкото афроамерикански жени с магистърска степен по химия, но и разработи първото ефективно лечение за болестта на Хансен. Нейният удивителен живот беше прекъснат твърде рано – на 24 години. Кой знае какви други чудеса би могла да постигне, ако беше живяла по-дълго.“
