На 15-годишна възраст Розалинд Елзи Франклин вече знаела, че иска да стане учен, но дори не предполагала какво огромно влияние ще окаже нейната работа върху света. Тя допринася за едно от най-революционните открития в генетиката, което завинаги ще остане в историята на науката. Но без нейното име да бъде споменато. В рамките на краткия си живот (умира на 37-годишна възраст) Розалинд Франклин прави изследвания, които водят до Нобелова награда – без самата тя да бъде отличена.

Детство и образование

Франклин е родена на 25 юли 1920 г. в заможно англо-еврейско семейство в проспериращия квартал Нотинг Хил в Лондон. Още от ранна възраст проявява остър ум и независим дух. Сестра ѝ Дженифър си спомня, че Розалинд започнала да говори рано и още на 2 години вече се шегувала със своя по-голям брат. Когато за първи път чула за Бог, веднага се запитала защо Той е мъж.

На 11-годишна възраст Розалинд учи в St. Paul’s Girls’ School – взискателно от академична гледна точка училище, където се отличава най-много в областта на науките. Дженифър пише: „Много черти от характера ѝ вече бяха ясни – нейният интелект, сръчността ѝ, стремежът към съвършенство, логическото ѝ мислене, прямата ѝ честност“ (Glynn, стр. 26). Усърдната ѝ работа ѝ носи множество академични награди и шест отличия в дипломата ѝ. В нейното семейство образованието било изключително важно – както за мъжете, така и за жените – и тя е насърчавана да следва висше образование.

Професионално развитие и първи научни стъпки

Следва химия в Newnham College, Кеймбридж. Приятелката ѝ Гертруд Дайк си я спомня като: „Пряма, дори прекалено. Имаше високи стандарти и очакваше същото от другите“ (Glynn, стр. 41). Участва в Химическото дружество и Архимедианския клуб (математически клуб). След като завършва бакалавърската си степен, започва работа в Британската асоциация за изследване на въглищата, където изследванията ѝ я отвеждат до докторска степен по физикална химия през 1945 г.

Откриване на страстта към кристалографията

След като получава докторската си степен, Франклин започва работа в Laboratoire Central des Services Chimiques de l'État в Париж по препоръка на френския учен Марсел Матийо. Там се запалва по кристалографията – техника, използвана за определяне на атомната структура на кристали чрез рентгенова дифракция. Нейният стремеж към съвършенство ѝ помага да овладее този сложен метод.

Кралският колеж и началото на конфликта

През 1951 г. ученът Морис Уилкинс от King's College научава за експертността на Франклин в областта на кристалографията и я кани да се присъедини към неговия екип. Целта им била да разкрият структурата на ДНК. Работата на Уилкинс до този момент не била успешна – не успял да получи снимки, съдържащи използваеми данни.

Франклин е наета, докато Уилкинс отсъства – и първата им среща е неуспешна. Той я объркал с нова секретарка, а двамата никога не изградили силна колегиална връзка. Франклин очаквала да работи самостоятелно; Уилкинс я възприемал като асистент. По-късно, в мемоарите си, той я нарича „Роузи“ и се оплаква, че е твърде независима.

Снимка 51 – пробивът, който промени всичко

Около година след като започва в лабораторията, Розалинд Франклин и нейният докторант Реймънд Гослинг заснемат снимка чрез рентгенова кристалография, която остава в историята – „Снимка 51“. Тя ясно показва двойноспиралната структура на ДНК – ключът към разбирането на генетичния код. Тази снимка и свързаните с нея данни се оказват решаващи за изграждането на модела, който ще промени представите на учените за ДНК.

Снимка 51. Източник: Wikimedia Commons

Спорът за данните и Нобеловата награда

След това събитие следва спорен момент: Морис Уилкинс вероятно споделя снимката и изследванията на Франклин с Джеймс Уотсън и Франсис Крик от Cavendish Laboratory в Лондон. Историците смятат, че Франклин не е знаела, че данните ѝ са използвани от други учени. Според други, снимката била открита на публично място и не е била открадната.

През 1953 г. Уотсън и Крик публикуват модела на ДНК, включващ снимката и изследванията на Франклин. Уилкинс също е посочен като автор. Франклин обаче не е спомената никъде.

Според Геоф Боуел от King’s College: „Снимка 51 вероятно е най-важната снимка, правена някога“ (Walsh).

Франклин след скандала

Няма документирани оплаквания от страна на Франклин относно несправедливото използване на нейните данни. Но малко след публикуването на статията, тя напуска King’s College и създава своя собствена лаборатория в Birkbeck College, където започва съвместна работа с Аарън Клуг върху структурата на вируси. Клуг получава Нобелова награда за химия през 1982 г.

Интересното е, че Франклин проявява уважение към Уотсън и Крик и дори поддържа приятелски отношения с тях. Споделя свои изследвания с колегата им Макс Перутц. Данните в бележниците ѝ били почти идентични с тези на Уотсън и Крик – тя била само крачка зад тях.

Последните години и посмъртното признание

През 1958 г., по време на научна визита в САЩ, Франклин се разболява тежко от рак на яйчниците. Умира на 16 април 1958 г.

През 1962 г. – десетилетие след Снимка 51 – Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобелова награда за физиология или медицина. Франклин – отново – не е спомената. През 1968 г. Уотсън публикува мемоар, в който признава, че именно Розалинд Франклин е заснела решаващата снимка. Тогава вече било невъзможно да се присъди Нобелова награда посмъртно, тъй като това правило било отменено през 1974 г.

Спорове и обвинения: сексизъм и плагиатство?

Мнозина вярват, че Франклин е била умишлено изключена заради това, че е жена. Биоложката Лин Осман Елкин твърди, че Франклин заслужава да бъде призната наред с останалите учени. Други, като професора по зоология Матю Коб, твърдят, че данните не били поверителни, а поведението на Уотсън и Крик – макар и неетично – не било продиктувано от сексизъм.

Никълъс Уейд от „Ню Йорк Таймс“ дори твърди, че Франклин не се е чувствала обидена, защото не е знаела за използването на снимката. Но фактът, че напуска King’s College малко след публикуването, показва обратното.

Един от важните въпроси остава: Ако Франклин беше мъж, щеше ли да бъде включена сред носителите на Нобелова награда? Или нейната пряка природа и стремеж да бъде призната за равноправен учен я правят „трудна за работа“ в очите на мъжкия академичен свят?

Наследството на Розалинд Франклин

Без Снимка 51 и изследванията на Франклин разкриването на структурата на ДНК вероятно би отнело години. Нейната работа е повратна не само за генетиката, но и за развитието на рентгеновата дифракция. Името ѝ трябва да присъства в учебниците, върху Нобеловата награда, и до имената на Уотсън и Крик – защото Розалинд Франклин промени хода на научната история.