Втората група възможности, които според Норт са по-убедителни, са съсредоточени около невронауката и химичните процеси, които се случват в мозъка ни.
Някои учени смятат, че меланхоличната музика има връзка с хормона пролактин – химично вещество, което помага за успокояване на душевната болка. Организмът по същество се подготвя да се адаптира към травматично събитие и когато това събитие не се случи, той остава с приятна смесица от опиати, които нямат къде да отидат.
При сканиране на мозъка е установено, че когато човек случа музика, при определени емоционални върхове се отделя допамин – невротрансмитер, който се свързва с храненето, секса и наркотиците. И тук може да се крие удоволствието, което получаваме от тъжните мелодии.
Друга хипотезиа предполага, че мозъкът ни обработва тъгата по различен начин, когато я преживяваме чрез изкуството, отколкото от първа ръка – помислете за просълзяващ филм, трогателна песен, тъжна картина.
Изследване, публикувано през 2014 г., показва, че хората често избират тъжна музика заради чувството за красота, което изпитват. Новото проучване също отбелязва по-голямата естетическа привлекателност, която слушателите приписват на мрачните мелодии.
Това може да навежда към връзката между това да се чувстваш нещастен и да създаваш силно изкуство: някои изследвания сочат, че „меланхоличният темперамент“ води до по-привлекателни произведения на изкуството, макар че трудно може да се намери обективен критерий за това. Може да се каже, че тъгата може да ни направи по-фокусирани и усърдни, което може да повлияе както на слушането, така и на създаването на музика.
Едно е сигурно: приятната тъга не работи по същия начин при всички. Авторите на новото изследване са открили, че за някои хора тъжните мелодии са мъчителни и неприятни, обикновено заради лошите спомени, с които се свързват. Ако искате да утешите приятел, като му подберете мрачна и депресираща музика, по-добре недейте.
Източник: Science Alert
