Емоцията може да бъде реакция на дадена ситуация – или реакция на друго чувство. По какво да познаете дали изпитвате вторични емоции, кои са те най-често и как най-добре да се справите с тях? Психоложката д-р Саманта Стейн от „Сайколъджи Тудей“ обяснява разликата между първична и вторична емоция така: „Първичната емоция отразява това как се чувстваме в определена ситуация - например обидени и тъжни. Но вторичната реакция е реакция на първичната, защото именно вследствие на нея се чувстваме недобре.“ Най-вече две чувства много често са вторични емоции – заслужава си да ги разгледаме по-подробно. 
1. Гняв
Типичен пример за вторична емоция е гневът. „Когато хората са наранени, често изобщо не го осъзнават, защото веднага влиза в действие вторичната емоция – гняв“, обяснява д-р Стейн. Тя смята, че е така, защото не обичаме да се чувстваме уязвими, тъй като това ни плаши. „Вместо да позволим на чувството за обида да ни обхване, ние директно прескачаме към гнева.“ Тук според психоложката проблемът е, че често не допускаме да ни завладее първичното чувство и не му даваме воля. 
2. Страх
Друга често срещана вторична емоция е страхът. „Разбира се, страхът може да бъде и първично чувство“, добавя Саманта Стейн. Често обаче страхът е вторичен; когато сме тъжни, засрамени, разочаровани или ревнуваме, ние се чувстваме уязвими и това не ни е приятно. Тогава страхът поема кормилото – като един вид броня, за да се предпазим от сложни или болезнени емоции. 
Следователно по принцип и двете вторични чувства означават, че първичното чувство ни е неприятно и в случая гневът или страхът са „по-прости“ за понасяне, понеже чрез тях не сме толкова раними или понеже са по-малко сложни от срама или безпомощността например.  
Ето как да се справяте с вторичните емоции според д-р Стейн:
1. Търсете разговори
Като разговаряте с други хора, например с терапевт, с приятели или с членове на семейството, и им обясните как се чувствате,  може по-лесно да идентифицирате първичните си емоции и освен това да смекчите чувството за срам. 
2. Отстоявайте себе си
„Усвояването на техники, с които по-силно да отстояваме себе си, може да ни помогне да намалим страховете, породени от емоциите, които ни правят уязвими“, смята психоложката. 
3. Движете се
Спортът е здравословен не само за тялото, но и за психиката. Движението ни позволява да влезем в контакт със себе си и да разградим среса. Дейности като бягане, джогинг, плуване или колоездене могат да ни помогнат да се отпуснем и да преодолеем страха, обяснява д-р Стейн.