Защо тъжната музика ви кара да се чувствате по-добре

18 юли 2016 г., 08:59
5162

Илюстрация: Shutterstock

Всички сме си пускали меланхолична музика, за да се почувстваме по-добре в даден момент  от живота си, но защо удвояването на тъгата помага да се измъкнем от тинята?

Ново проучване хвърля светлина върху това, което се случва в мозъка ни, когато музиката съвпада с нашите чувства. Тъжната музиката може да е приятна, а не просто депресираща, защото задейства положителни спомени, които повдигат настроението ни.

Изследването, проведено от учени от Университета Дърам във Великобритания и Университета на Юваскюла във Финландия, анализира три мащабни проучвания, обхващащи общо 2436 души, и открива, че тъжните песни предизвикват широк спектър от реакции.

Сред тях обаче изпъкват три: удоволствие, облекчение и болка. Често тези реакции са предизвикани от щастливи или тъжни спомени, припомнени от музиката, смятат учените.

Психологът Ейдриън Норт от Университата Къртин в Австралия, който не е участвал в новото изследване, казва, че обясненията защо с удоволствие слушаме тъжна музика, са две групи. Едните идват от социалната психология, а другите – от когнитивната невронаука.

От гледна точка на социалната психология един от начините да се осмисли явлението е т.нар. „низходящо социално сравнение“: чувстваме нашето страдание като по-поносимо, ако се фокусираме върху някой, на който му е по-зле. Или, всичко ще е наред, защото Том Йорк има още по-кофти ден.

Друга хипотеза на социалната психология е, че хората обичат музика, която отразява тона на сегашните им житейските обстоятелства – песните действат като своеобразен камертон за нашите собствени преживявания и резонират с нас.

Втората група възможности, които според Норт са по-убедителни, са съсредоточени около невронауката и химичните процеси, които се случват в мозъка ни.

Някои учени смятат, че меланхоличната музика има връзка с хормона пролактин – химично вещество, което помага за успокояване на душевната болка. Организмът по същество се подготвя да се адаптира към травматично събитие и когато това събитие не се случи, той остава с приятна смесица от опиати, които нямат къде да отидат.

При сканиране на мозъка е установено, че когато човек случа музика, при определени емоционални върхове се отделя допамин – невротрансмитер, който се свързва с храненето, секса и наркотиците. И тук може да се крие удоволствието, което получаваме от тъжните мелодии.

Друга хипотезиа предполага, че мозъкът ни обработва тъгата по различен начин, когато я преживяваме чрез изкуството, отколкото от първа ръка – помислете за просълзяващ филм, трогателна песен, тъжна картина.

Изследване, публикувано през 2014 г., показва, че хората често избират тъжна музика заради чувството за красота, което изпитват. Новото проучване също отбелязва по-голямата естетическа привлекателност, която слушателите приписват на мрачните мелодии.  

Това може да навежда към връзката между това да се чувстваш нещастен и да създаваш силно изкуство: някои изследвания сочат, че „меланхоличният темперамент“ води до по-привлекателни произведения на изкуството, макар че трудно може да се намери обективен критерий за това. Може да се каже, че тъгата може да ни направи по-фокусирани и усърдни, което може да повлияе както на слушането, така и на създаването на музика.

Едно е сигурно: приятната тъга не работи по същия начин при всички. Авторите на новото изследване са открили, че за някои хора тъжните мелодии са мъчителни и неприятни, обикновено заради лошите спомени, с които се свързват. Ако искате да утешите приятел, като му подберете мрачна и депресираща музика, по-добре недейте.

Източник: Science Alert

Коментари