Всички сме си пускали меланхолична музика, за да се почувстваме по-добре в даден момент  от живота си, но защо удвояването на тъгата помага да се измъкнем от тинята?

Ново проучване хвърля светлина върху това, което се случва в мозъка ни, когато музиката съвпада с нашите чувства. Тъжната музиката може да е приятна, а не просто депресираща, защото задейства положителни спомени, които повдигат настроението ни.

Изследването, проведено от учени от Университета Дърам във Великобритания и Университета на Юваскюла във Финландия, анализира три мащабни проучвания, обхващащи общо 2436 души, и открива, че тъжните песни предизвикват широк спектър от реакции.

Сред тях обаче изпъкват три: удоволствие, облекчение и болка. Често тези реакции са предизвикани от щастливи или тъжни спомени, припомнени от музиката, смятат учените.

Психологът Ейдриън Норт от Университата Къртин в Австралия, който не е участвал в новото изследване, казва, че обясненията защо с удоволствие слушаме тъжна музика, са две групи. Едните идват от социалната психология, а другите – от когнитивната невронаука.

От гледна точка на социалната психология един от начините да се осмисли явлението е т.нар. „низходящо социално сравнение“: чувстваме нашето страдание като по-поносимо, ако се фокусираме върху някой, на който му е по-зле. Или, всичко ще е наред, защото Том Йорк има още по-кофти ден.

Друга хипотеза на социалната психология е, че хората обичат музика, която отразява тона на сегашните им житейските обстоятелства – песните действат като своеобразен камертон за нашите собствени преживявания и резонират с нас.