След 8 години на задълбочен анализ на човешкия геном и неговите редица регулаторни молекули, екип от Северозападния университет в Еванстън и Чикаго откри съвсем безопасен метод, който може да бъде използван за унищожение на която и да е ракова клетка.

Механизмът включва създаването на малки РНК молекули (siRNA). Те пречат на множество гени, които са ключови за разпространението на бързо растящите зловредни клетки, но имат напълно нормален ефект върху здравите.

След като проучват две скорошни изследвания по темата, Маркус Питър и неговите колеги описват фаталната последователност от събития (DICE), които тези малки РНК молекули имат, и идентифицират секвенциите, дълги шест нуклеотида, необходими за подобна активност.

Проучвайки нуклеотидните секвенции на много от РНК молекулите, които тялото ни произвежда по естествен път и които не се превръщат в протеини, учените откриват, че свързаните с DICE секвенции са налични в единия край на много от РНК нишките, потискащи туморите. Друго проучване пък разкрива, че те се срещат и в секвенции, кодиращи протеина, и срещащи се в генома.

„Според нас именно по този начин многоклетъчните организми са елиминирали рака преди развитието на адаптивната имунна система, която е на около 500 млн. години – коментира Питър в изявление миналата година. – Това може да е своеобразна система за контрол, която принуждава натрапващите се клетки да се самоубият. Вярваме, че тя е активна във всяка една клетка, която ни предпазва от рака.“

Виж още: На кибернож срещу рака!

Учените обаче е трябвало да разберат и как тялото ни произвежда тези безплатни малки РНК молекули, които могат да задействат секвенцията DISE. Този пробив е направен в друго ново изследване, публикувано през октомври 2018 г. в eLife, в което Питър и неговият екип наблюдават процеса, по който нашите клетки нарязват по-големите РНК нишки и ги превръщат в siRNA.

Впоследствие, в поредица от експерименти, те показват как същата тази клетъчна „машина“ би могла да бъде използвана за преобразуването на други големи ДНК молекули, които кодират протеини, в DISE siRNA. По-впечатляващо е друго – учените откриват, че около 3% от всички кодиращи РНК молекули в генома ни биха могли да бъдат обработени по такъв начин, че да изпълняват тази функция.

„Сега, когато знаем кой е т.нар. „спиращ“ код, ние можем да задействаме механизма, без да прибягваме до химиотерапия и да променяме генома“, казва Питър в изявление през октомври. Той отбелязва, че дори нови поколения лекарства или находчиви генни терапии не могат да се борят с агресивните ракови клетки (например на панкреаса, белия дроб, мозъка и яйчниците), тъй като те се прицелват в активността само на един ген едновременно, докато болестта се задвижва от множество гени.

От друга страна, DISE унищожава раковите клетки с брутални и едновременни атаки. „Методът наподобява самоубийството – само че едновременно се промушваш, застрелваш и скачаш от сграда. Не можеш да оцелееш“, обяснява Питър през 2017 г. Всички изследвания до момента показват, че раковите клетки не могат да развият резистентност към DISE.

В изследване, публикувано в Oncotarget, което има за цел да докаже, че тази концепция работи, екипът от Северозападния университет използва наночастици, за да достави DISE siRNA до клетките от тумор на човешки яйчник, имплантирани в мишка. Лечението довежда до значително намаляване на растежа на тумора без вредни странични ефекти. В момента вече се търсят начини как да се подобри ефективността на тази терапия.

„На базата на това, което научихме в тези няколко изследвания, ние вече можем да създадем микро РНК молекули, които са много по-мощни и убиват по-ефективно раковите клетки в сравнение с тези, разработени по естествен път“, заключва Питър.

Източник: iflscience