Време е през тази все още мътна призма да погледнем към третата аналогия, описваща пробива на Абът и Макдонъл – финансовите сделки. Напомпването на нестабилност (Volatility pumping) е опростен модел, насочващ към някои полезни стратегии за игра на борсата.

Ясно е, че ако играчът има информация за финансовите инструменти, с които играе (състояние на фирмата, съдебни дела срещу мениджърите й, сведения за съответната реколта или успех в търсенето на нефт), той може рационално и осъзнато да съставя портфейла си. Но ако няма никаква информация освен текущата цена (на акциите или стоките) и нейната посока? Ако не знае дали още ще пада? А дали тази цена не е максимална, минимална или пък идва грандиозен спад?

Прилича ли ви

на задачата с пликовете? Виждате една стойност – другата е или по-голяма, или по-малка. Помпането на нестабилност предполага хаотично закупуване и продажба на активи с неголям период между сделките (купувате евтино - бързо, продавате по-бързо), без да се тревожите дали сте постигнали максимална изгода или не. Което пък прилича на стратегията за задължителната смяна с известен фактор на зависимост от наблюдаваната сума (стратегията на Кавър).

Абът и Макдонъл се учудват на собствените си резултати – анализът им показва, че със стратегията на Кавър винаги може да се увеличи полученият капитал в игра с пликове, без значение дали знаете нещо за диапазона на сумите, залагани в пликовете.

Учените повтарят, че в случая единствената им заслуга е разплитането не на парадоксите, а разобличаването им като такива. Впрегнатият от тях математически апарат показва, че обективните методи могат да дадат резултати, абсолютно несъвместими с очакваните. Но затова пък ефективни – стига да внесете необходимата доза асиметрия на вероятностите.

От този род е поне едно странно явление

като стохастическия резонанс — парадоксалното на пръв поглед усилване на полезния (периодичен) сигнал в нелинейни системи при добавяне към същия на бял шум (хаотични смущения). И това интересно явление вече се ползва при електронните системи. Разбира се, обяснението му тук би отнело прекалено много място.

Може би стига да отбележим, че някои от вицовете за ремонта на коли от служители на Microsoft (с отваряне и затваряне на вратите) вероятно имат смисъл в такава ситуация. Достатъчно е да се натрупат условия, при които дори добавянето на двайсет капки зехтин повишава вероятността от полезен изход – просто защото влияете на системата (някои хазартни играчи го наричат “да шашнеш крупието”). А това почти се докосва до философски, че и богословски теми – като тази за свободната воля например.

И запомнете: няма никакъв парадокс.

Петър Кънев