Всеки път когато погледнем към нощното небе приемаме за очевидно, че то е тъмно с проблясващи звезди. Но тук парадоксът на Олбер задава въпроса:
Ако Вселената е безкрайна и без възраст, защо не виждаме равномерно разпределено поле от звезди и в резултат ослепително ярко небе вместо тъмното, което виждаме?
Модерната физика ни казва, че Вселената е крайна, има възраст и се разширява все по-бързо и по-бързо, което променя светлината от най-далечните звезди така, че да е невидима за човешките очи.
Но може би има и друга част от загадката, според ново изследване, публикувано в Astrophysical Journal, което да помогне астрономите да разрешат този парадокс веднъж завинаги.
Екип от учени е открил, че досега приетото число от 100 милиарда галактики в наблюдаемата вселена е погрешно и всъщност галактиките са 2 трилиона!
Учените издигат хипотезата, че светлината от далечните, изчезнали и краен брой галактики е била абсорбирана от газ и космически прах, след което е била излъчена наново, но в инфрачервения и ултравиолетовия спектър, който е невидим за човешкото око.
“Така изглежда, че решението на стриктната формулировка на Парадокса на Олбер като проблем със засичането на оптична светлина, е комбинация от ефекта на червеното отместване, крайната възраст и размери на Вселената и абсорбцията на светлината.”
Източник: Science Alert
