NASA не престава да ни изненадва с нови невероятни снимки на космоса. Но дори тази – 12-годишен таймлапс на цялото нощно небе – надвишава стандартите на агенцията.

Изображението е заснето през всички тези години от космическия телескоп NEOWISE (Near-Earth Object Wide Field Infrared Survey Explorer), изстрелян през 2009 г. Първоначално той е носел името WISE и целта му е била да изучава Вселената отвъд Слънчевата система. Впоследствие обаче е преименуван и натоварен със задачата да следи близкоземни обекти, включително астероиди и комети.

Мозаечно изображение на инфрачервените снимки, направени от телескопа NEOWISE. Източник: NASA/JPL-Caltech/UCLA.

Данните, събрани от NEOWISE, предоставят ценна информация за начина, по който космическите обекти се движат и се променят с течение на времето – т.е. дали звездите избухват или кръстосват небосвода, дали черните дупки поглъщат големи количества газ и т.н.

„Ако излезете навън и погледнете нощното небе, може да ви се стори, че нищо никога не се променя, но нещата не стоят по този начин“, казва астрономът Еми Мейнзър от Аризонския университет и ръководител на мисията NEOWISE.

Информацията, събрана от телескопа, разкрива местоположението на стотици милиони обекти, както и количеството инфрачервена светлина, излъчвана от всеки един от тях. Впоследствие тази информация може да бъде анализирана, за да се открие какво прави въпросния обект.

Данните за целия небосвод се събират веднъж на 6 месеца (времето, което е необходимо на телескопа да направи половин обиколка около Слънцето) и сега астрономите са „зашили“ заедно 18 от тези карти под формата на таймлапс.

Картите са особено полезни при изучаването на кафяви джуджета – обекти, които не притежават достатъчно количество маса, че да се превърнат в ярки и горещи звезди (макар че животът им стартира по сходен начин). Тези, които се намират в близост до Земята, пресичат небосвода ни по-близо от по-далечните обекти (и съответно NEOWISE ги засича по-лесно).

До момента телескопът е идентифицирал около 260 кафяви джуджета. Благодарение на проучванията му знаем, че има и два пъти повече Y-джуджета – най-студените кафяви джуджета, от които астрономите са особено заинтересувани. Всичко това хвърля повече светлина върху ефективността на звездообразуването и ролята ѝ в еволюцията на нашата собствена галактика.

Източник: Science Alert