Имала си достатъчно занимания около къщата, изкарването на прехраната, готвенето и поддържане на хигиената. Например намирането на тютюневи листа за втриване в косата против въшки си било цял подвиг по това време. Ето трапезарията на семейството, в ляво е леглото на прислужничката, която била длъжна да поддържа огъня денонощно (няма сведения, но е възможно да се е казвала Пепеляшка). Големият съд над огнището винаги бил пълен с ядене, защото при намаляване на количеството в него просто добавяли вода, сурово месо и още зеленчуци. Може да не ни звучи много вкусно, но като прибавим постоянното поддържане на огъня под съда разбираме как са надхитрили липсата на хладилник. В по-малката кухня се хранели работниците, висяло месото за сушене и печели хляб. Последната снимка е с неминуемите писания по стените, дори в кухнята, дело разбира се на Исак.



















На 18г.възраст Исак постъпил в Кембридж, който отстои на около 100км на юг от Уулсторп. В Тринити Колидж, където го приели, се изучавал главно Аристотел, но Исак предпочитал повече съвременните му Галилей, Декарт, Коперник и Кеплер. Както и в училище – той не блестнал с нищо измежду останалите студенти в първите години на обучението си. От 1664 до 1667 Исак се върнал в семейното имение, поради чумната епидемия отнела по това време вече над 31 000 живота в Лондон и последвалото временно затваряне на университета. Именно този период като начало, приблизително от 21г до към 27-9г. възраст на Исак е най-плодотворния в живота му. Всичките му идеи, закони, открития, формули и нововъведения водят началото си от този период в Уулсторп. Ето стаятата, в която се случила магията на гения му: