В снежната, ледена Коледна нощ на особено студената в Линкълншир, Англия зима на 1642/43г. Хана Нютон родила първото си дете. Радостта била помрачена от смъртта на съпруга ѝ, заминал си едва няколко месеца по-рано. Исак бил добър мъж, дребен земевладелец и скотовъдец, неграмотен, но много сръчен. Хана кръстила новороденото момченце на съпруга си, но никой нямал особено големи надежди, че дребното, немощно бебе ще оцелее. Била е тъжна, самотна нощ за младата жена. Леглото било късо, защото се вярвало, че подпрените през нощта крака водят до дълголетие -правило, което Исак старши очевидно пропуснал да спази. В ъгъла пропуквала малка камина, която не сгрявала много стаята, но успявала да държи в нишата-шкаф (черната вратичка на втората снимка, между камината и прозореца) сухи ценностите на семейството: няколко книги, няколко перуки и няколко килограма сол. През сламения покрив се чувал да се обажда бухала на къщата от специално оставената за него вдлъбнатина- това го стимулирало да гнезди там и да лови мишките в сградата и из имението. Единствената външна тоалетна била в другия край на къщата, през двора, а единственото годишно къпане било много далеч – чак през юни. Дрехите (по един чифт на човек, два – ако хората са богати) и чаршафите се перяли също веднъж годишно и се простирали по околните храсти и дървета. Лекарите се викали само, ако някой умира, защото било всеизвестно, че и без това само разнасят зарази. Урината се събирала за основа на домашните лекарства, към които се прибавяли лавандула от градината и ако се намери – стрит рог от еднорог. Водните източници били несигурни и мръсни, за това се пиел слабо разреден алкохол, предимно плодово вино и бира. Чиниите били от дърво (за прислугата) и оловно-железни за господарите, като всички били забърсвани с кърпа след ядене и подреждани обратно в шкафа. В  такива условия в онази Коледна нощ Хана гледала през прозорчето към искрящата в нощта бяла овощната градина, чудейки се какво ще прави с живота си. Голямото ябълково дърво в центъра ѝ махало със заснежените си клони, но Хана не разчела посланието.






В онази нощ Хана не би повярвала, че след около 300 години през тази спалня целогодишно ще минават около 100 човека на ден; че най-светлите умове на всяка епоха ще пристъпват с благоговение към леглото, където е поел първи дъх малкия Исак; че в космоса ще летят семки от ябълката в градината им; че над огнището ще има мраморна плоча с рождената дата на Исак и с епитаф от един от най-големите поети на Англия Алексадър Поп.

Епитафът гласи:“Природата и нейните закони лежаха скрити във нощта. Бог каза:“Нека бъде Нютон“ и всичко се обля във светлина.“(преводът е мой).



Напук на всички предвиждания малкият Исак оцелял, пораснал и закрепнал. Движел се добре в живота, но майка му получила писмено предложение за брак от викария на съседното село, което приела и се преместила да живее там. Условието било тя да е сама, защото божия човек не искал да отглежда чужди деца. Малкият Исак останал да живее в къщата с баба си по майчина линия, която се заела с поддръжката на дома, управлението на стопанството и прислугата. Раздялата с майка му оказала необратимо влияние върху момчето. До края на живота си той останал затворен, саможив и особен. Никога не се оженил, а много от хората, които го познавали го смятали по-скоро за неприятен като човек. Ясен показател е фактът, че на лекциите му в Кеймбридж не ходел почти никой. Стигнало се до там, че самият Нютон спрял да ходи в уречените дни и часове, попълвайки времето си с други занимания.

Животът на момчето протичал между стаите в къщата, голямата градина около нея и прилежащите стопански постройки. Днес малкото имение е комплекс-музей, в който може да се прекара приятен ден. Намира се в Уулсторп, веднага в ляво от пътя на около 150км. северно от Лондон. Пътува се по що-годе добрата магистралка А1, която на места е американизарано-4-лентова от всяка страна, а на други си е селска-английска-двулентовка.