Всички сме чували за супер-остаряващите: хора на по над 80 години, които са с ум като бръснач и на които съвсем не им личи възрастта. Но какво е това, което отличава тези завидни възрастни хора, за които се смята, че са не повече от 5% от населението, от всички останали, при които в късна възраст има една или друга форма на когнитивен спад? Огромният брой от изследванията за връзката между когнитивния спад и възрастта се фокусират върху биологическите механизми, които причиняват когнитивния спад при болести като Алцхаймер и деменция, и има много малко изследвания върху онези супер-остаряващи, които са минимален процент от населението.
“Не беше толкова отдавна, когато се смяташе, че единствената възможна траектория при остаряването е да остареете и да станете сенилни”, припомня невробиолога Емили Рогалски. “Но ние трябва да разчупим този стереотип и да разберем как всички възрастни хора могат да остареят по модела на суперостаряващите.” Според Рогалски, това, което разграничава последните от мнозинството е основно живота, пълен със задоволство и стабилните и щастливи връзки, които суперостаряващите са успели да запазят през годините. “Тези хора имат уникални личностни профили – те са пълни с постоянен оптимизъм, устойчивост и упорство. Техният начин на живот е много активен и се структурира от постоянни пътувания, четене и положителни социални връзки”.
