Ново проучване, публикувано в European Heart Journal, разкрива, че пациенти с определена аномалия на митралната клапа – митрално пръстеновидно разкъсване (MAD) – са изложени на значително по-висок риск от тежки сърдечни аритмии, включително камерни, дори след успешна сърдечна операция.

Изследването е проведено от учени от Karolinska Institutet и Университетската болница Karolinska в Швеция и е кръстено „Митрално пръстеновидно разкъсване и пролапс на митралната клапа: дългосрочен риск от камерни аритмии след операция“.

Какво представлява митралното пръстеновидно разкъсване (MAD)?

MAD е сърдечна аномалия, при която приставката на митралната клапа се "плъзга" от нормалната си позиция. Това състояние често се среща заедно с пролапс на митралната клапа – заболяване, което засяга около 2.5% от населението и води до обратно изтичане на кръв в сърцето. Резултатът може да бъде сърдечна недостатъчност, аритмии, задух и сърцебиене.

Основни изводи от проучването

Изследователите са проследили 599 пациенти, подложени на операция на митралната клапа между 2010 и 2022 г. в Karolinska University Hospital. При около 16% от тях е било установено наличие на MAD. Данните сочат, че:

  • Пациентите с MAD са имали над три пъти по-висок риск от развитие на животозастрашаващи камерни аритмии в рамките на пет години след операцията.

  • MAD се наблюдава по-често при жени и по-млади пациенти – средно осем години по-млади от тези без аномалията.

  • Въпреки успешната хирургична корекция, рискът от аритмии остава завишен, което налага дългосрочно проследяване.

„Установихме, че MAD увеличава вероятността от поява на опасни камерни аритмии, които в най-лошия случай могат да доведат до внезапен сърдечен арест“, споделя д-р Бахира Шахим – кардиолог и доцент в Karolinska Institutet.

Нови насоки за изследвания и диагностика

Проучването отваря вратата към нови хипотези. Според учените MAD може да причинява дългосрочни промени в структурата на сърдечния мускул или да бъде симптом на все още неразпознато миокардно заболяване.

В момента екипът продължава анализи чрез ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и тъканни проби, с цел по-задълбочено разбиране на патологичните процеси, свързани с MAD и камерните аритмии.

Изследването е ръководено от д-р Бахира Шахим в сътрудничество с доц. Магнус Дален – кардиохирург в Karolinska University Hospital, и докторант Клара Лодин от Karolinska Institutet.

Източник: Phys.org