Казват, че:



„Средната възраст е тогава, когато започваш да заменяш емоциите си със симптоми.”;

„Разбираш, че си започнал да остаряваш тогава, когато някой от срещуположния пол ти каже „НЕ” и за теб това носи само облекчение.”;



„Старостта е тогава, когато започнеш да гасиш лампите от икономия, а не от романтика.”;



„Старостта е тогава, когато можеш толкова, колкото винаги си могъл, но предпочиташ да не го правиш.”



Възможно е по-младите читатели да не се заинтересуват от тази тема, казвайки си „Това не ме засяга и не ме вълнува!”. Възможно е дори за някои от вас тази тема да е натоварваща и депресираща.



Докато сме млади, ние сме силни и здрави. Когато остаряваме губим силите си и здравето ни се влошава.



Планетата се обитава и от живи организми, които могат да остаряват по различен начин. За тях старостта съвсем не означава слабост, неспособност или смърт.



Въпросът е, това може ли да бъде актуално и за човека?



Остаряването е процес, част от живота и оказва влияние върху всеки.



Логично е да приемем, че остаряването е преживяване, което не винаги ни радва и ни се харесва, но искаме или не ние трябва да се научим да го приемаме.



Страхът от средната или третата възраст провокира и негативните ни очаквания. Отрицателните възприятия, които много от нас имат спрямо остаряването, могат да доведат до отрицателно самоизпълняващо се пророчество. Ако очакваме възрастните хора да са бавни, да забравят, да са некомпетентни, най-вероятно ще започнем да действаме по този начин, когато остареем.



Необходимо е да се обърне внимание на уменията, които биха подпомогнали приемането на процеса на остаряване при всеки от нас. Ето и няколко от тях:



Превръщане на остаряването в положително самоизпълняващо се преживяване.

В зряла възраст повечето от нас успяват да изпитат удовлетворение от влиянието, което имат върху собствения си живот и света чрез труда, семейството, различни хобита и социални дейности. Когато хората остаряват и достигнат възрастта за пенсиониране се изправят пред едно житейско предизвикателство и това е лишението от средства за постигане на компетентност. В този период поддържането на лични отношения, ангажираността, труда и взаимодействието със света са изключително важни. Факт е, че понякога влошените физически възможности подкопават компетентността, но това в никакъв случай не бива да лишава възрастните хора от целите и предизвикателствата за постигане на социална компетентност и развитие на Аз-ефективност.

Бягството от рутинните ежедневни дейности води след себе си радост и наслада от живота.