Ако една форма е заобиколена от нещо тъмно, ние я възприемаме като по-ярка, отколкото ако са сред по-светли нюанси. Ефектът е изследван от художниците от векове и от поне от началото на 19-ти век насам се провеждат различни систематични проучвания как възприемаме нюансите в контраст. Но не на всички въпроси е даден отговор.
Без съмнение сте виждали тази класическа илюзия на контрастите – една сив кръг е обграден от по-тъмен фон, а друг – от по-светъл. На пръв поглед изглежда, че и двата кръга са с коренно различен цвят. Всъщност обаче са с един и същи оттенък на сивото.
Ново изследване показва как точно работи този трик, като проучва как преценката ни за яркостта се интерпретира от зрителната система (включително при деца, чието зрение е било възстановено съвсем наскоро посредством хирургическа намеса).
Според учените този феномен настъпва още преди информацията да е достигнала мозъка ни.
Изследователи, ръководени от Масачузетския технологичен институт, проучват 9 деца от Индия, чието зрение е било възстановено наскоро посредством операция на катаракта. Те установяват, че малчуганите се заблуждават от илюзията на мига. Това означава, че за да проработи тази илюзия, не е задължително да имаме предишен визуален опит.
Ето защо учените смятат, че заблудата настъпва още преди информацията да достигне визуалния кортекс на мозъка и не изисква обработка на информацията на високо ниво.
Посредством втори експеримент учените се опитват да обяснят феномена, като използват нашето разбиране за начина, по който визуалната система конструира една картина от света, комбинирайки изображения от нашите очи. Тази комбинация се случва в онази част от мозъка, наречена V1. Тя е кръстена така, тъй като тук се случва първият етап от обработката на визуалната информация. С помощта на специално създадени за случая изображения и очила изследователите откриват, че преценката за яркостта се случва още в ретината, а не във V1.
"Това е обратното на това, което се случва в стандартните демонстрации на ефекта на ефекта на едновременния светлинен контраст, при които петно на тъмен фон изглежда по-светло от петно на светъл фон", обяснява Паван Синха, специалист по зрителна невробиология от Масачузетския технологичен институт (MIT).
„Всички наши експерименти показват, че това е феномен на ниско ниво - допълва Синха - Резултатите помагат да се отговори на въпроса кой механизъм е в основата на този основен процес за оценка на яркостта, който се счита за крайъгълен камък за много други видове визуален анализ.“
Оказва се, че осветеността, въпреки че не винаги сме наясно с нея, наистина допринася за нашите оценки за яркостта, което предполага, че не са необходими мисловни процеси на високо ниво, за да се направи тази преценка на контрастите.
Изследването е публикувано в Vision Research.
