Наталия Бехтерева (1924 – 2008 г.) - внучката на световноизвестния физиолог, психиатър и невропатолог Владимир Бехтерев – е не по-малко известен неврофизиолог и ръководител на Института за мозъка към Руската академия на науките. Тя изучава човешкия мозък през по-голямата част от живота си. Бехтерева е сред основоположниците на съвременна наука за мозъка. Тя открива къде се крие креативната мисъл, установява как работи паметта и се натъква на т.нар. „детектор на грешките“, който контролира нашето поведение.
1. Често мисля за мозъка, сякаш е отделен организъм - „същество в съществото“. Мозъкът се съхранява, като не допуска вихърът от негативни емоции да го погълне изцяло. Когато разбрах това, имах чувството, че съм намерила бисер.
2. При емоционални разстройства много добре се отразяват разходките, различните двигателни дейности. Какво ли не прави с хората плуването, движението във водата! След водни процедури човек се чувства като прероден!
3. Култивираният баланс на емоциите, гордостта в разумни граници и твърдостта на духа са най-важните условия за пълно разгръщане на таланта.
4. Ако хората бяха здрави и – да го кажем така, - по-рядко позволяваха на проблемите да ги разстройват, творческият потенциал на човечеството значително би се увеличил. Особено сега, във фазата на нарастващия информационен поток.
5. На човека е присъщо да търси радост – това е безименен биологичен инстинкт за оцеляване.
6. Емоциите са онзи фактор, който най-често и най-сериозно влияе върху състоянието на мозъка на здравия човек.
7. Не ми харесва, когато сравняват човешкия мозък с компютър. Наистина той е устроен така, че дори не си представям какви жизнени потребности са наложили появата на такъв съвършен апарат. Мозъкът умее толкова много, че не преставаме да се изненадваме.
8. Още една тайна на мозъка – сънищата. За мен най-голямата загадка е самият факт, че спим. Могъл ли е мозъкът да бъде създаден така, че да нямаме нужда от сън? Струва ми се, че да. Например делфините: при тях спят поред лявото и дясното мозъчно полукълбо… Как може да се обясни „сънят с продължение“ и други подобни чудатости? Да предположим, че не за пръв път ви се присънва някакво много красиво, но непознато място – например град. Най-вероятно образът на приказния град в сънищата се формира в мозъка под влияние на книгите и филмите и някак си се превръща в постоянна мечта. Привлича ни нещо все още неизпитано, но много хубаво… Или пророческите сънища – какво са те? Получаване на информация отвъд, предвиждане на бъдещето или случайно съвпадение? Самата аз две седмици „преди събитието“ видях насън смъртта на моята майка с всички подробности.
9. Почти всички хора се страхуват от смъртта. Казват, че страхът от очакването на смъртта е много по-страшен от самата смърт. Джек Лондон има разказ за човек, който искал да открадне кучешки впряг. Кучетата го нахапали, кръвта на човека изтекла и той умрял. А преди това произнесъл думите: „Хората напразно клеветят смъртта.“ Не тя е страшна, а умирането… Аз не се страхувам.
10. Знаете ли всъщност, че в мозъка ви непрекъснато действа детектор на грешките? Той напомня: „Не сте изгасили лампата в банята“, обръща ви внимание върху неправилния израз „синьо лента“ и предлага на друг дял на мозъка да го анализира – лентата е синя, не синьо. Но какво се крие зад грешката? Ирония, незнание или небрежност, може би грешка на езика заради бърз говор, издаващ вълнение? Вие сте човек, длъжен сте да знаете и разбирате не един, а множество планове.
11. Излиза, че когато някой казва „след всичко преживяно станах друг човек“, е абсолютно прав – цялата дейност на мозъка му се е преструктурирала, дори са се разместили някои центрове. Виждаме как хората мислят, как припламват отделни активни клетки, но все още не сме разшифровали кода на мисленето и не сме в състояние да отгатнем какви мисли предизвиква картината на екрана. Може би никога няма да го постигнем.
12. Приема се, че използваме само 5—7 % от мозъчните си клетки. Въз основа на своите изследвания лично аз съм склонна да вярвам, че при умния, творчески мислещ човек работят почти всичките 100 процента – но не наведнъж, а като светлинките на коледна украса – подред, на групи, на фигури.
13. Изказвах се, изнасях лекции, занимавах се с огромна организационна работа, но не живях. Докато не ми възложиха поредната свръхзадача – доклад, който ми позволи да оценя извършеното в миналото и ми показа, че има смисъл в бъдещето. Без свръхзадачи човешкото съществуване е лишено от смисъл. Животните се раждат, дават живот на ново поколение, после способността им за размножаване замира и идва смъртта. А ние – ние не умираме, докато имаме цел: да дочакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да опознаем света, да надникнем от другата страна на огледалото… Старостта не съществува и нищо не свършва, докато самите вие не пожелаете.
14. Годините отнасят всичко външно и с възрастта човешката душа постепенно се освобождава от обвивките си и се представя в изначалния си вид. Вече няма нужда да се харесваш, да играеш игри. Можеш да бъдеш самия себе си, да говориш каквото мислиш и каквото чувстваш. Най-после разбираш какво е щастие – то е това, което можеш още днес и сега да споделиш с другите, нещо мъничко, крехко и ужасно важно – сьомга в четвъртък, с която домашната помощница обича да се гощава. Парче от най-финия вълнен плат за подарък на скъпата приятелка. Сърдечно посвещение на подарената книга. Или десет вкусни пастички от френската сладкарница.
15. Допускам, че мисълта съществува отделно от мозъка., а той само я улавя от пространството и я прочита. Виждаме много неща, които сме неспособни да обясним. Срещала съм се с Ванга - тя вижда миналото, предсказва и бъдещето. По данни на БАН прогнозите й са се сбъдвали до 80%. Как го е правела?
16. Ние се борим с живота. Мислим си: ще получим премия, ще купим апартамент, кола, ще ни повишат в службата – тогава ще бъдем доволни! А завинаги ще се запомни друго – как младият и красив татко свири на рояла старинен валс, а ти се въртиш ли въртиш в такт с музиката като листо на вятъра…
17. Има ли душа? Ако да – какво представлява тя? Нещо, което пронизва цялото тяло, което не признава нито стени, нито врати или тавани. Поради липса на по-сполучливи определения наричат душа това, което напуска тялото, когато човек умира… Къде е мястото на душата? В мозъка, в гръбнака, в сърцето, в стомаха? Може да кажете – „в цялото тяло“ или „извън тялото, някъде наблизо“. Аз мисля, че тази субстанция не се нуждае от място. Ако я има, тя е в цялото тяло.
Източник: nesnilos.com; превод: Obekti.bg
Наталия Бехтерева. Източник: Wikimedia Commons
