„Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството – вашата храна”, съветвал някога Хипократ. Каквото и да е храненето, без упражнения то не е здравословно, писал древният лекар. Според него най-важни са закуската, дългите разходки и благоразумното очистване на стомаха.

В Античността тази невинаги приятна практика била един от най-популярните начини за поддържане на теглото. На желаещите да отслабнат се препоръчвало и сексуално въздържание, пише американската историчка Луис Фокскрофт, авторка на няколко книги за историята на диетите и храненето.

Думата диета идва от гръцки (diaita)

и означава „начин на живот”. За разлика от съвременния лайфстайл, свързан с модата и потреблението, древногръцката диета е подход към здравето, който включва балансирано хранене (по тогавашните стандарти), чист въздух, упражнения и удоволствие от общуването. Философът Платон твърди, че правилното хранене трябва да се определя от лекарите, защото медицината е наука, а не просто изкуство, каквото е готварството. Основата на древногръцката и средновековната арабска медицина е

учението за четирите елемента

и четирите течности в тялото (хумори) – огън (жлъчка, на която отговаря холеричният темперамент), въздух (кръв – сангвиничен), вода (лимфа – флегматичен) и земя (черна жлъчка – меланхоличен). Системата се допълва от противоположностите горещо–студено и сухо–влажно, като всяка храна притежава тези качества в различна степен. Лешниците са горещи и сухи, а черешите – студени и влажни; печеното месо е горещо и сухо и т.н. Диетата се определя според темперамента.

Хората с холеричен темперамент не трябва да ядат лютиво и печено,

флегматиците трябва да се въздържат от студени и воднисти храни. Болестта е нарушена хармония на елементите в тялото.