Според Световната здравна организация около 2 млрд. души по целия свят са с наднормено тегло. 650 млн. от тях страдат от затлъстяване (с индекс на телесната маса ≥30 кг/м²). Това често води до различни хронични заболявания (включително диабет), рак и др.
Сега ново изследване, проведено от болницата „Бригам“ в Бостън, установява, че периодът от деня, в който се храним, се отразява пряко на начина, по който изразходваме енергията, на нашия апетит, както и на молекулярните пътища в мастните тъкани. Резултатите от него са публикувани в Cell Metabolism,
"Искахме да тестваме механизмите, които биха могли да обяснят защо храненето късно вечер увеличава риска от затлъстяване", казва Франк Шийр, старши автор на изследването, професор по медицина и директор на Медицинската хронобиологична програма към подразделението за сън и заболявания, свързани с циркадния цикъл към болницата "Биргам".
"Предишни изследвания, проведени и от нас, и от други учени, показват, че храненето късно вечер се асоциира с по-висок риск от затлъстяване, повишени телесни мазнини и проблеми с отслабването. Искахме да разберем защо това е така", добавя той.
"В настоящото изследване ние поставяме въпроса дали времето, в което се храним, е от значение в случаите, когато всичко останало е в ред", допълва Нина Вуйович, водещ автор на изследването и учен от Медицинската хронобиологична програма.
Вуйович, Шийр и техният екип проучват 16 пациенти с висок индекс на телесната маса (т.е. с наднормено тегло или страдащи от затлъстяване). Всеки участник следва два лабораторни протокола - един със строг график на ранно хранене и друг със същите храни, но консумирани 4 часа по-късно.
През последните 2-3 седмици преди началото на лабораторните протоколи участниците си лягат и стават под строг график, а 3 дни, преди да влязат в лабораторията, следват идентични режими на хранене в домашни условия.
"Открихме, че храненето 4 часа по-късно оказва значително влияние върху нивата ни на глад, както и върху начините, по който горим калории след хранене, и съхраняваме мазнините", казва Вуйович.
В лабораторията участниците документират редовно усещането си за глад и апетит, дават редовно малки кръвни проби през деня, а изследователите измерват периодично телесната им температура и изразходваната от тях енергия.
За да измерят как времето, през което се храним, се отразява на молекулярните пътища, свързани с начина, по който тялото съхранява мазнини, изследователите взимат биопсии от мастните тъкани от част от участниците както в началото на изследването, така и на оп-късен етап. По този начин успяват да съпоставят моделите на генна експресия/нивата между тези две състояния на хранене.
Резултатите показват, че по-късното хранене оказва сериозни ефекти върху глада и върху хормоните лептин и грелин, регулиращи апетита и влияещи на желанието ни да се храним. По-конкретно, нивата на лептин, който отговаря за усещането на ситост, са намалели през 24-те часа при хората, хранещи се по-късно в сравнение с другата група, консумираща ястията по-рано.
Когато участниците се хранят по-късно, те изгарят калориите и значително по-бавно.
Изследването е публикувано в Cell Metabolism.
