Джеймс Фалън е решен да преодолее най-страшните си опасения.

Никой не беше казал на Джон Фалън, че е психопат.

Като млад, постоянно бе чувал от хора с авторитет - свещеник, професор, баща на приятел - че у него има нещо особено, странно, лошо. Нещо тъмно, което не могат да определят точно какво е. Фалън обаче си беше затварял очите всеки път.

Години по-късно, като професор по психиатрия в Медицинския калифорнийски университет в Ървайн, Фалън открива сам, че притежава психопатичен ум. 

„Чешит съм, но не съм лош човек“ - казва Фалън пред водещата на Out in the Open Пия Чатопадхяй. – И все пак човек не иска да поддържа близък контакт с мен.“

Фалън достига до откритието съвсем случайно.

В края на 80-те години университетът се сдобива с ПЕТ скенер. Обвинени в убийство хора започват да идват в училището, за да им бъде направен скенер на мозъка като част от тяхната защита.

„Влизаха с белезници“, разказва Фалън. „По покрива на университета бяха разположени специални полицейски екипи.“

През следващите десетилетия училището се развива в посока на диагностиката със скенер. Докато Фалън изучава резултатите, забелязва определени повтарящи се модели. Някои области, които светят в нормалния човешки мозък, при убийците психопати излизат на скенера тъмни.  

„Тогава си казах“ Боже Господи, тук има нещо!“

Странни съвпадения

Междувременно се случват две други събития в живота му.

„Всичко това се случи по едно и също време“, каза той. — Беше много странно.“

Първото съвпадение е, когато майката на Фалън му разказва за една историческа книга на семейството на баща му.

„В тази книга четеш за всички тези ужасни типове“, споделя професорът. „Четеш за хора, които изобщо не са толкова различни от убийците, които изследвам аз.“ 

Томас Корнел младши, ранен колониален заселник, осъден и обесен за убийството на майка си, се оказва пряк прародител. Лизи Бордън, съдена за двойно убийство с брадва на баща си и мащехата си в края на 19. век, е негова далечна братовчедка.

Второто съвпадение идва от изследването на Алцхаймер, което Фалън провежда. Екипът тъкмо е завършил серия скенери на мозъка на пациенти. Но им трябва контролна група. Така Фалън решава да включи в изследването членовете на семейството си, както и самия себе си. 

Докато се рови из купчината сканирани изображения на семейството си, забелязва едно, което изглежда съвсем същото като скенерите на убийците, които проучва. 

„Казах си, че това е наистина адски смешно. Ха-ха“, споделя Фалън. 

Мисли си, че лаборантите са решили да му погодят номер, като са пъхнали уж случайно скенер на психопат в купчината резултати на семейството му. Те обаче го уверяват, че няма нищо такова и това не е шега.

„Казах си: „Който и да е този човек, не трябва да се разхожда свободно в обществото, защото е опасен.“

Ясните психопатични макери са си налице. Частите от мозъка, които отговарят за съвестта и емоционалната емпатия, се оказват напълно изключени.

„Този трябва да е много опасен човек“, мисли си той. „След това отлепих тиксото от името и направо не можах да повярвам на очите си. Това там беше моето име!“

Той се смее, когато разказва това. Все още му е трудно да го повярва. Никога не е бил жесток човек. Женен е и има деца. Радва се на много приятели и успешна кариера.

Но когато се прибира вечерта и споделя с жена си откритието, тя най-спокойно му отговаря: „Не ме изненадва!“

Малко по малко започва да приема мисълта, да се примирява и се учи да живее с фактите.

„Просто започнах да разпитвам всичките си познати: „Какво мислите за мен?“ Започнах със съпругата ми, сестра ми, братята ми, родителите ми. Всички близки до мен хора, включително психиатри, с които съм работил години наред и които наистина ме познават добре. Всички те казаха (с изключение на майка ми, която възкликна, че съм прекрасно момче): „Ние ти повтаряме от сто години, че правиш налудничави неща.“

Колкото повече мисли, толкова повече осъзнава, че наистина е човек, който по-скоро не проявява емпатия, който е безразсъден и дързък, който действа на принципа на когнитивната емпатия, тоест способността да разбира какво чувстват другите, без самият той да го чувства. 

Коментарите на колегите му вече окончателно му отварят очите. Резултатите от скенера на мозъка му сочат ясно и категорично за психопатия. Ако един хладнокръвен убиец се формира от природата и от възпитанието, то Фалън е истински и неподправен психопат, способен на ужасни неща. Може би липсата на травма от детството му е попречила да действа според насилствените си инстинкти, мисли си той. 

„Какво би направил добрият човек?“

Днес Фалън описва себе си като "просоциален" психопат. Той не иска да напада хора. И неговите психопатични наклонности са в общи линии безобидни.

Воден от това, което той описва като его, Фалън поставя предизвикателство пред себе си: да се престори, че е съвсем нормален и добър човек. Започва с жена си. 

„Всеки път, когато попадахме на някакъв социален кръстопът, си задавах въпроса как би постъпил добрият човек. Преди би си измислил някакво извинение, за да пропусне, да кажем, погребението на чичо й, за да се наслади вместо това на питие на плажа, но сега би я придружил, изневерявайки на природата си.

Когато жена му осъзнава, че го е обзела странна любезност, той я успокоява да не го приема на сериозно и че това е само експеримент. Но никой няма против другите да се държат мило, нали?

„Непознатите се чувстват спокойни покрай мен“, коментира той. „Когато се приближеше някой до мен преди, веднага се чувстваше в опасност, защото сякаш очакваше да го накарам да направи нещо против волята си. Затова се опитвам да потисна това излъчване у себе си..“

Професорът споделя интересна история:

„В началото на 70-те години, когато все още бях съвсем млад учен, започнах работа с психиатри и невролози, които ми казаха, че могат да разпознаят психопата още на възраст от 2-3 годинки. Питах ги защо не казват това на родителите, а те всички ми отговаряха едно и също: „Няма шанс да кажа на когото и да е. Първо, няма как да си напълно сигурен. Второ, това може да провали живота на хлапето. Трето, медиите и цялата рода на детето ще те причакат пред вас с бухалки и точилки!“

Преходът от „просоциален“ психопат или някой, който е на ръба на агресивното поведение към човек, който е истински криминално проявен тип не е съвсем ясен. Професорът споделя, че това, което може би му е помогнало да не се превърне в сериен убиец например, е по всяка вероятност доброто семейство, в което е израснал, образованието, както и добрите и отдадени мъже и жени, които е имал късмета да срещне в живота си. В този смисъл може би средата може да бие генетиката. Той самият е пример за това.

Само че истинската проверка е какво би станало, ако загуби семейството си, ако загуби работата си. Какъв човек би бил тогава?

Източници:

https://www.cbc.ca/radio/outintheopen/impostors-1.4695876/how-a-psychiatry-professor-accidentally-discovered-he-was-a-psychopath-1.4705718

https://www.theatlantic.com/health/archive/2014/01/life-as-a-nonviolent-psychopath/282271/

https://en.wikipedia.org/wiki/James_H._Fallon