Как да лъжем със статистика
Имало едно време една държава, която имала 521 млн. марки положително външнотърговско салдо. Шефът на националната статистика и заместникът му гордо докладвали факта на държавното ръководство. Обаче... ръководството не било доволно. Взело листа със справката и написало, че положителното салдо трябва да бъде 910 млн. марки.
Защо точно 910 милиона, един господ знае. Обаче шефът на статистиката и заместникът му трябвало на място и на момента писмено да потвърдят, че са разбрали и ще „оправят” числата. И ги „оправили”. Листчето потънало в държавния архив и било намерено от любопитен изследовател след 20-ина години. Държавата била ГДР, а годината – 1986.
Ако разгледаме човека като същество, действащо на основата на информацията, с която разполага, то близко до ума е, че
ако успеем да вкараме вирус
(устройващи ни лъжливи или некоректни данни) в информационната му система, той може да започне да действа по начин, който води до реализация на нашите интереси. По-неинтелигентните хора могат да бъдат лъгани, но при по-интелигентните вкарването на информационния вирус е по-трудно, той трябва да е в подходяща обвивка. Много подходяща обвивка е манипулираната статистика.
Затова, както е видно и от историята по-горе, доста често поръчителите на статистическа информация изискват изкривяване и от статистиците. За да ги накарат да изкривят информацията, тези поръчители използват например господстващо положение в социалната йерархия или пък пари. И понеже това се случва често, бедните статистици са разработили различни форми на
статистическа обвивка
на информационния вирус – били те методи за подмяна на числата, или интерпретация на резултатите в угода на поръчителя.