През 90-те години румънско-австралийският икономист Стефан Мандел и неговият малък екип участват в лотарията и печелят. Отново и отново, и отново.

Успехът, разбира се, не е постигнат чрез наистина късметлийски набор от числа. Мандел има система, която първоначално използва, за да спечели лотарията в Румъния. Впоследствие подкупва чиновници с парите и заминава за Европа, а след това за Австралия.

Вероятността да спечелите от лотарията е доста малка. Шансът да спечелите джакпота в EuroMillions с един билет например е 1 към 139 838 160. Ако решите да удвоите шансовете си, като си вземете още един билет, шансът ви пак ще е само 2 към 139 838 160.

Ще забележите обаче, че ако приемем, че можете да купувате повече такива комбинации, накрая ще достигнете до момент, в който шансовете ви ще са 139 838 160 на 139 838 160. Сега вместо математически проблем имате логистичен проблем: да се сдобиете със 139 838 160 билета, без преди това да сте спечелили джакпота.

Според The Hustle Мандел забелязва, че в някои лотарии наградата от джакпота се покачва до повече от три пъти от разходите за изкупуване на всяка възможна комбинация от лотарията. Ако приемем, че можете да купите всяка комбинация от числа, то вие имате (почти) гарантирана възвръщаемост на инвестицията си (в случай, че няколко редовни играчи не спечелят с едни и същи числа и не си поделят общата сума). Мандел по същество решава да направи именно това.

Въпреки че не противоречи на изричните правила, това не е съвсем в духа на играта. Проблемите, макар и вече да не са математически, все още не са малки. Първо той трябва да убеди достатъчно инвеститори да се включат в схемата, което постига в продължение на няколко години. След това - да измисли начин за закупуване на всяка възможна комбинация в която и да е лотария, в която те участват. Като се има предвид, че те могат да въвеждат милиони различни комбинации, това изисква да създаде алгоритми за генериране и отпечатване на билетите (което някои лотарии позволяват по това време).

След като купчината билети е била отпечатана и готова, е трябвало да се изчака достатъчно голям джакпот, за да може екипът да закупи тези билети в магазините. Дори и тогава, като се има предвид огромният брой билети, това невинаги е ставало гладко, какъвто е случаят във Вирджиния.

След като се включва в множество по-малки лотарии в Австралия, Мандел забелязва такива в САЩ, чиито джакпоти значително надвишават разходите за закупуване на всяка комбинация. Особен интерес представлява новата лотария на Вирджиния, която използва само числата от 1 до 44 в тегленията си. Това означава, че има 7 059 052 възможни комбинации, което е много по-малко от обичайните 25 милиона или повече.

Когато джакпотът е достатъчно висок - 15,5 милиона долара - той нарежда на екипа си на място да закупи билети на едро. Мандел, разбира се, предварително е уговорил необичайната покупка, вместо да ги остави да влязат с купчина десетки хиляди билети и да кажат на служителя на бензиностанцията: "Надявам се, че ще вземете стотинки". Въпреки това някои се отказват от уговорката и оставят незакупени комбинации от билети.

След два дни на покупки екипът на Мандел вече притежава 6,4 милиона от възможните 7 милиона комбинации, необходими за гарантиране на печалба. Въпреки всичко те пак разполагат с печеливш билет в неразумно голямата си купчина губещи билети.

Въпреки че е разследван от ФБР и ЦРУ, не са открити никакви нарушения. Общо Мандел печели 14 различни лотарии, като прибира милиони от награди за себе си и за инвеститорите си, преди да се оттегли в плажна къща на тропическите острови Вануату.

Източник: IFLScience