При въвеждане на плазмидни участъци (свободно циркулиращи ДНК молекули, които могат да се възпроизвеждат сами) с генетична информация в даден организъм е задължително те да се оградят с така наречените маркери. Те представляват участъци от ДНК, наличието на които позволява на регулаторите да идентифицират наличието на модификации в организми и продукти. Генът, който отбелязва началото на въведената секвенция, се нарича промотер, а този, който я затваря - терминатор. При одобряването на нова ГМ култура
се определя и маркер, който да я идентифицира като легална.
В световните лаборатории се тестват различни видове генно модифицирани хибриди, като повечето са растителни. Експериментира се и с модификацията на животински видове като дивата сьомга, при която целта е да расте през цялата година, да достига по-големи размери и да оцелява при различни климатични условия. Към момента одобрените за отглеждане и продажба ГМ хибриди са:
- соя
- рапица
- няколко вида царевица
- памук
- хавайска папая
- домати
- картофи
- захарна тръстика
- захарно цвекло
- ориз.
В Европейския съюз се отглеждат само два вида трансгенна царевица - MON810 и Т25. Наскоро бе одобрено и отглеждането на ГМ картофи, но само за животински фураж - обществените настроения накараха регулаторите да се въздържат от пускането им за човешка консумация. Тези култури са направени по-устойчиви към определени пестициди.
Оценки за безопасност
Преди модифицираните организми да се освободят в околната среда и да се пуснат на пазара, те преминават през серия задължителни стандартизирани тестове. При тях се проверяват основно две характеристики - безопасността на новата черта на организма и промените в метаболизма му. Прави се молекулна характеристика на гена, оценява се стабилността му, съответно и тази на новосинтезирания белтък, който може да участва в изграждането на клетките или да катализира различните химични реакции в организма ни. Оценява се поведението му в модифицираното чрез него растение (или животно), а после и как реагира животното, което приема това растение като храна. За да не се пилеят средства, първо данните за модификацията се проверяват в обща база данни. Съществува една база за белтъците и една за ДНК, като в първата се описват възможните реакции, които белтъчините могат да отключат в организмите, а във втората – информацията за това кои белтъци се произвеждат от определена ДНК. Ако необходимата информация не съществува, се правят нови изследвания, които включват задължителен тест за алергенност и токсичност върху лабораторни животни - най-често плъхове. Тези тестове са обикновено 28- и 90-дневни. “Новият белтък се третира като химикал - ако няма данни за него, се анализира като химично вещество, за да бъде сигурен потребителят след това, че е безопасен”, обясни за “Обекти” Цвета Георгиева. След лабораторните изследвания се правят и полеви, при които новата култура се наблюдава заедно с контролна група от органичен посев от същия вид.
