Случвало ли ви се е някога да изпаднете в ситуация, в която просто не може да си позволите да изпуснете газ и се налага да го задържите? Нека бъдем откровени – на всеки му се е случвало, пише Science Alert.

Задържането на газовете води до натрупване на налягане, както и до огромен дискомфорт. Коремната област може да се подуе, а част от газовете да се абсорбират от кръвообращението и да бъдат изхвърлени през устата.

Принудителното задържане на газове може да увеличи вероятността да бъдат абсорбирани от тялото, вместо да се освободят. Така те се превръщат в потенциален риск за стомашно-чревни заболявания. Да не говорим, че хората с по-слаби чревни стени и стени на сфинктера не трябва в никакъв случай да задържат газовете си, тъй като те могат да увредят и пробият тези стени.

Какво е флатуленция?

Т.нар. флатуленция - е процес на изхвърляне на смес от газове (флатус, на латински: flatus), през ануса на бозайниците, обикновено придружен с характерна миризма и звук.

Понятието флатуленция е много близко до явлението метеоризъм при човека. Така се нарича подуването на корема вследствие на прекомерно образуване на флатус. Думата идва от гръцкото meteoron – „нещо повдигнато“. Всичко, което води до неусвояване на храната в стомаха или тънките черва (при което тя достига до дебелото черво), може да доведе до метеоризъм.

Безмирисните газове са обикновено от погълнат азот, произведен от аеробни микроби или погълнат въглероден диоксид, произвеждан от някои микроби и консумиран от други водород, както и по-малки количества погълнат кислород и произведен от анаеробни микроби метан. Миризмите са резултат от малки количества други компоненти (обикновено серни съединения).

Какво количество е нормално?

За учените може да се окаже истинско предизвикателство да намерят хора, които биха искали да участващ в експеримент, посветен на газовете. За щастие 10 здрави възрастни решават, че биха искали да се включат в нещо подобно.

В рамките на 24-часов период газовете, които те отделяли, се събирали в ректален катетър. През това време се хранили нормално, но изяли и около 200 гр печен боб.

Участниците произвели средно по 705 милилитра газ в рамките на 24 часа. Количеството обаче варирало от 476 до 1490 милилитра на човек. Най-голямо количество бил водородният газ – 361 милилитра за 24 часа), а на второ място – въглеродният диоксид (68 милилитра за 24 часа).

Само трима възрастни произвели метан, който варирал от 3 милилитра за 24 часа до 120 милилитра.

И мъжете, и жените произвели приблизително еднакво количество газове.

Причини

Продуктите, предизвикващи флатуленция, обикновено са с високи съдържания на полизахариди, особено олигозахариди (въглехидрати) като инулин. Такива храни са бобовите растения (боб, леща, грах), млечните продукти, лука, чесъна, праза, ряпата, картофите, кашуто, ябълките, газираните напитки, бирата, както и овеса, пшеницата или маята в хляба. Също така кръстоцветни зеленчуци, като карфиол, броколи, зеле, и други принадлежащи към род зеле (Brassica).

При бобовите растения изглежда, че газовете произтичат от комплексни олигозахариди, които са особено устойчиви на храносмилането от бозайници, но са лесно смилаеми от чревната флора – микроорганизми (метан-произвеждащи археи), които обитават храносмилателния тракт. Тези олигозахариди преминават през горната част на червата до голяма степен непроменени и когато достигат до долната част, бактериите се хранят с тях, като произвеждат обилни количества флатус.

В случая на хора, които имат непоносимост към лактоза, храносмилателните бактерии, които се хранят с нея, могат да доведат до прекомерно производство на газове, когато се консумират мляко или други вещества съдържащи лактоза.

Диетите с високо съдържание на белтъчини, особено съдържащи сяра аминокиселини, са доказали, че значително повишават миризмата на отделяните газове.

Какво да правим в края на краищата?

Най-доброто нещо за храносмилателната ви система е, да не задържате газовете. Точка.