Наричана от мнозина „билка”, марихуаната

е може би най-разпространеният лек наркотик. Оказва се, че канабисът е полезен за всичко, лекува всякакви болести, но за съжаление притежава и психотропни ефекти, които налагат забраната му за ползване. Някои от болежките, на които влияе благоприятно, са повръщане, анорексия, загуба на тегло, невропатична болка, двигателни разстройства, астма, глаукома. Действа учудващо добре и при възпаления, алергии, инфекции, епилепсия, депресия, биполярно разстройство и др. Нови проучвания сочат и за ефект срещу автоимунни заболявания, рак и проблемно кръвно налягане. Как да не я ползва човек?

Да, но за съжаление в този дар от природата

се съдържа едно вещество, наречено тетрахидроканабинол, който е от рода на опиоидите. Благодарение на тази съставка се появяват психотропни ефекти като еуфория или пък депресия, а понякога дори халюцинации. Всъщност едва ли някой би си изкривил душата, посочвайки като причина за употребата на марихуана превенция на гореспоменатите болестни състояния. Също така никой и не отрича терапевтичните й свойства – ето защо съществува т.нар. медицинска марихуана. Билката си е същата, само че от нея е извлечен тетрахидроканабинолът. Така че, ако някой иска канабис, да си купи от аптеката.

Нека сега се върнем малко, или по-скоро много по-далеч в миналото. В древността

широко разпространен и много уважаван е бил опиумът.

Според европейските историци употребата на това растение датира от 1500 г. пр.н.е., докато индийски историци твърдят за наличие на данни, сочещи към разпространението му хилядолетия по-рано. Интересен факт е, че гръцките богове на съня, нощта и – забележете – смъртта (Хипнос, Никта и Танатос) са изобразявани и описвани със стръкче мак в ръка. Оттук става ясно, че опиумът - то и самото му име го сочи - се е използвал като опиат. Даван е за добър и спокоен сън, за лек при тревога, както и като анестетик. Един арабски лекар дори го споменал в своя книга, подобна на днешните фармакопеи и самолечители, предназначена за по-нисшите класи, където невинаги е имало доктор. Така че, ако се случи нещо, да можеш сам да се излекуваш.

В употребата на опиум всъщност няма нищо странно, имайки предвид, че в него се съдържат морфин и кодеин, които са с доста сходна структура, следователно – със сходно действие. Известният лекар от древността Авицена бил голям почитател на това „лекарство” и доста често го прилагал като силен анестетик, като установил, че е „по-добър дори от мандрагората и други мощни билки”.

В средновековна Европа

пък било много модерно високи дози опиум да се дават на неприятели, естествено - за добър, сладък и... вечен сън. Малко по-късно опиумът бил прекръстен на Laudanum, или с други думи тинктура (спиртен разтвор) от опиум. В Османската империя го използвали против мигрена и други силни и хронични болки.