Жените може да усещат действието на психеделиците по-силно от мъжете. Учените търсят обяснение

Една и съща доза психеделик може да предизвика различни преживявания при жените и мъжете. Ново изследване показва, че жените усещат по-силно някои от ефектите на тези вещества, включително промените в съзнанието и способността да контролират мислите си. Причината обаче остава неясна. Учените предполагат, че определена роля може да имат хормоните, но засега не разполагат с достатъчно доказателства.

Психеделиците отдавна привличат вниманието на науката заради необичайното си въздействие върху човешкия мозък. Те могат да променят възприятието за цветове, звуци и време, както и начина, по който протичат мисловните процеси.

Едно от най-изследваните вещества в тази група е псилоцибинът – активното съединение в т.нар. „магически гъби“. Учените проявяват все по-голям интерес към възможностите за използването му при лечението на психични разстройства в строго контролирана медицинска среда.

Въпреки натрупаните знания обаче все още има много неизвестни около действието на псилоцибина. Сред тях е и въпросът дали жените и мъжете реагират по различен начин на веществото.

Отговорът би имал важно практическо значение. Ако специалистите знаят какви преживявания могат да очакват различните пациенти, ще могат да ги подготвят по-добре и да им осигурят необходимата подкрепа по време на терапията.

Жените усещат някои ефекти по-силно

Ново изследване на учени от Университета в Маастрихт, Нидерландия, установява, че жените съобщават за по-силно въздействие на психеделиците в сравнение с мъжете. Разликите обаче засягат само определени аспекти на преживяването, а не всички наблюдавани ефекти.

Проучването е публикувано предварително и все още не е преминало през независима научна рецензия.

„Най-много ме изненада именно това, че различията се проявяват само при определени ефекти“, коментира Наташа Мейсън, която изучава влиянието на психоактивните вещества върху мозъка и поведението.

Заедно с колежката си Елине Хайен-Бонгерс тя ръководи екип, който анализира резултатите от две клинични изпитвания с общо 72 доброволци – 40 жени и 32 мъже.

Всички участници са в добро здраве и вече са имали опит с психеделици – вещества, които променят възприятията и мисловните процеси.

Какво показват експериментите?

В рамките на изпитванията доброволците не са консумирали халюциногенни гъби, а са приемали псилоцибин, произведен в лаборатория.

При първото изпитване изследователите сравняват действието му с това на 2C-B – друго синтетично психоактивно вещество, което влияе върху възприятията и настроението. В различни дни участниците получават всяко от двете вещества, както и неактивна субстанция.

Второто изпитване е посветено на ЛСД (LSD) – друг синтетичен психеделик, чието действие също е сравнено с плацебо.

И в двата случая нито доброволците, нито изследователите, които работят пряко с тях, знаят кое вещество се прилага в съответната сесия.

По време на експериментите участниците редовно описват как се чувстват, а след приключването им попълват въпросници за преживяванията си. Учените вземат и кръвни проби, за да проследят количеството на съответните вещества в организма.

Тъй като някои доброволци участват и в двете изпитвания, общо са проведени 94 сесии с прием на активно вещество. При обработката на резултатите изследователите отчитат и факта, че част от данните са получени от едни и същи хора.

По-силно въздействие и по-труден контрол върху мислите

Анализът показва, че жените усещат по-осезаемо действието на психеделиците. Те съобщават и за по-силно понижаване на бдителността, както и за по-големи затруднения да контролират мислите си.

Част от тези различия се запазват дори след като учените вземат предвид възрастта на участниците.

Най-отчетлива е разликата в усещането за въздействието на псилоцибина. Що се отнася до понижената бдителност, значими различия между жените и мъжете се наблюдават при псилоцибина и 2C-B, но не и при ЛСД.

Същевременно изследователите не откриват съществени различия между половете в тестовете, които оценяват способността да разбираме емоциите на другите и да им съчувстваме.

Това подсказва, че полът може да влияе върху отделни аспекти от действието на психеделиците, без непременно да променя цялостното преживяване.

Има ли значение телесното тегло?

Едно от първите обяснения, които учените разглеждат, е свързано с разликите в телесното тегло.

При експериментите всички участници получават еднаква доза от съответното вещество, независимо колко тежат. Тъй като жените в изследването обикновено са с по-ниско телесно тегло, е възможно същото количество да води до по-висока концентрация на веществото в кръвта им.

Резултатите от кръвните изследвания обаче не подкрепят това предположение.

Не са установени значими различия между жените и мъжете нито в най-високите измерени концентрации, нито в общото количество от веществата, на което организмът е бил изложен през наблюдавания период.

С други думи, жените не са имали по-високи концентрации на психеделиците в кръвта си, въпреки че са усещали някои от ефектите им по-силно.

Възможно ли е хормоните да са ключът към загадката?

След като не откриват обяснение в телесното тегло и концентрациите на веществата, учените насочват вниманието си към други възможни фактори. Един от тях са хормоните.

Психеделиците действат върху система за предаване на сигнали в мозъка, в която важна роля играе серотонинът – вещество, участващо в регулирането на настроението и редица други мозъчни функции.

Известно е, че хормони като естрогена също могат да влияят върху работата на тази система. Затова изследователите допускат, че хормоналните различия биха могли да обяснят поне част от наблюдаваните резултати.

Въпросът е особено интересен на фона на проучванията върху влиянието на псилоцибина върху невронните връзки и способността на мозъка да се променя.

Част от екипа в Маастрихт разглежда възможната връзка между половите хормони и действието на психеделиците и в отделен научен обзор, публикуван в списание Molecular Psychiatry.

Засега обаче хормоналната хипотеза остава непотвърдена.

„В нашето изследване не измервахме нивата на хормоните и не отчетохме фазата на менструалния цикъл. Затова не можем да кажем дали хормоните имат отношение към установените различия“, уточнява Мейсън.

Ще промени ли откритието психеделичната терапия?

Разбирането на индивидуалните реакции към психеделиците може да се окаже важно за бъдещото им приложение в медицината.

Ако определени хора преживяват действието на тези вещества по-интензивно, специалистите биха могли да съобразяват с това подготовката им и подкрепата по време на терапията.

Интересът към подобни лечебни подходи продължава да расте. Вече се натрупват и данни от практическото им приложение, включително от първата легална програма с псилоцибин в САЩ.

Авторите на новото изследване обаче предупреждават, че все още е твърде рано резултатите да се използват като основание за промяна на дозите или терапевтичните протоколи.

На първо място, наблюдаваните различия трябва да бъдат потвърдени в по-мащабни проучвания, включително сред пациенти, които получават лечение.

Освен това нито едно от двете анализирани изпитвания не е било първоначално създадено с цел да сравнява реакциите на жените и мъжете. Броят на участниците е сравнително малък, а при статистическия анализ не е отчетен повишеният риск от случайни положителни резултати, който възниква при множество сравнения.

Тези ограничения означават, че изводите трябва да се тълкуват предпазливо.

„Би било твърде прибързано да заключим, че жените се нуждаят от по-ниски дози психеделици или че психеделичната терапия действа при тях по-добре или по-зле“, подчертава Мейсън.

Изследването не проследява и дългосрочните лечебни ефекти на веществата.

Това е важно уточнение, защото по-силното преживяване не означава непременно по-добър терапевтичен резултат. Потенциалните ползи от психеделиците трябва да бъдат доказвани поотделно за всяко медицинско приложение. Например клинично проучване на микродозирането на ЛСД при хора със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност установява, че този подход не показва по-добри резултати от плацебото.

Засега най-важният извод от изследването в Маастрихт е, че жените и мъжете могат да преживяват по различен начин някои от ефектите на психеделиците, но причините за това все още не са изяснени.

Дали в основата стоят хормонални особености, различия в мозъчната дейност или съчетание от няколко фактора, предстои да се установи. Отговорът би могъл да помогне на учените да разберат по-добре действието на тези вещества и да направят бъдещите терапии по-прецизни и съобразени с нуждите на отделния пациент.

Резултатите са публикувани като предварителен научен труд в платформата bioRxiv.