Дълго време се смяташе, че менопаузата бележи края на активната дейност на женската репродуктивна система. Яйчниците престават да освобождават яйцеклетки и сякаш с това приключва и тяхната работа.
Но новите изследвания показват, че тази представа е твърде опростена. Колкото повече учените научават за промените, които настъпват в яйчниците след менопаузата, толкова по-ясно става, че те продължават да изпълняват важни функции дори след края на репродуктивния период.
„В определен момент яйчниците достигат необратим етап, в който жената губи способността си да забременее по естествен път, тъй като вече не се отделят яйцеклетки. Предполагам, че повечето хора си представят, че след това яйчниците просто остават в тялото, без да вършат нищо – подобно на апендикса“, казва репродуктивният биолог Франческа Дънкан от Северозападния университет в САЩ.
„Яйчниците не са просто репродуктивни органи“, подчертава Биргит Шилинг, специалист по протеомика от Института „Бък“.
„Те оказват съществено влияние върху процесите на стареене, защото са свързани с функционирането на редица други органи, включително мозъка и костите. Знаем, че след менопаузата жените често страдат от проблеми с костите. Затова смятаме, че между всички тези органи съществува тясна връзка.“
Менопаузата не слага край на дейността на яйчниците, а променя тяхната роля
Шилинг и Дънкан ръководят ново изследване, публикувано в научното списание Aging Cell.
Резултатите показват, че след менопаузата яйчниците не престават да функционират, а преминават към нов етап от своята биологична дейност.
За да установят какви промени настъпват в тях, учените използват масспектрометрия – метод, който позволява да бъдат идентифицирани и анализирани протеините в тъканите. Изследвани са здрави яйчници от 28 жени след менопаузата, разделени в три възрастови групи: от 50 до 59 години, от 60 до 69 години и над 70 години.
При всички участнички яйчниците са били отстранени оперативно по различни медицински причини, но нито една от изследваните тъкани не е показвала признаци на заболяване.
Установеното потвърждава резултатите от по-ранно изследване на Дънкан върху мишки, публикувано през същата година. То също показва, че с напредването на възрастта съставът на протеините в яйчниковата тъкан постепенно се променя.
При хората учените установяват група от 17 протеина, чиито изменения са особено показателни за процесите на стареене в яйчниците.
Как се променят яйчниците с възрастта?
При жените между 50 и 59 години в яйчниците се откриват повече протеини, свързани с регулирането на ДНК и РНК, както и с поддържането на клетките и структурата на тъканите.
При жените над 70 години картината е различна. В техните яйчници преобладават протеини, участващи в обмяната на мазнините, вродената имунна защита и възпалителните процеси.
Подобни възрастови изменения не биха били възможни, ако яйчниците действително оставаха напълно неактивни след менопаузата.
„Очаквах, че ако сравним яйчници на жени на 50, 60, 70 и 80 години, те ще изглеждат напълно еднакво – без яйцеклетки и практически без никаква активност“, признава Дънкан.
„Това, че наблюдаваме сходни промени при различни биологични видове, ни дава основание да смятаме, че не става дума за случайно явление. Очевидно в яйчниците протичат важни биологични процеси, чието значение тепърва предстои да изясним.“
Продължителността на живота в световен мащаб нараства и все повече жени живеят десетилетия след настъпването на менопаузата. Въпреки това учените все още не познават достатъчно добре промените, които настъпват в организма през този период.
Новите открития повдигат важни въпроси за ролята на яйчниците в процесите на биологично стареене и за възможното им влияние върху здравето на жените в по-късна възраст.
Могат ли промените в яйчниците да обяснят повишения риск от рак?
Известно е, че рискът от рак на яйчниците нараства значително след менопаузата. Новото изследване хвърля светлина върху една от възможните причини за това.
Учените установяват, че с възрастта в яйчниковата тъкан и имунните клетки настъпват изменения, които водят до натрупване на колаген в извънклетъчния матрикс – мрежата от вещества, която обгражда клетките и осигурява опора на тъканите.
Тези промени могат да създадат среда, благоприятна за възникването и развитието на тумори.
Макар че в нито една от изследваните проби не са открити тумори, анализът показва наличието на значителни количества протеини, които предишни проучвания свързват с рака на яйчниците. Най-високи нива са отчетени при жените между 60 и 69 години.
„Това, разбира се, не означава, че всяка жена след менопаузата ще развие рак на яйчниците. Но знаем, че тъканна среда, характеризираща се с фиброза и възпаление, е особено благоприятна за разпространението и установяването на ракови клетки“, обяснява Дънкан.
Резултатите насочват вниманието към сложната връзка между стареенето, възпалителните процеси и имунната система, чиито взаимодействия могат да окажат влияние върху състоянието на различни органи и тъкани.
„Всичко това подкрепя предположението, че стареенето на яйчниците може да бъде трети фактор, който допринася за развитието на рак на яйчниците – наред с генетичната предразположеност и въздействието на факторите на околната среда“, посочва Дънкан.
„Възможно ли е чрез целенасочено лечение да повлияем на процесите на стареене в яйчниците и така да намалим риска от рак? Или да разработим нови биомаркери, които да ни помогнат да откриваме заболяването?“, допълва тя.
Откритието разкрива нови възможности за медицината
След като вече са очертали първоначалната картина на промените, които настъпват в яйчниците с възрастта, учените разполагат с основа за по-задълбочено изследване на тези въпроси.
Резултатите могат да се окажат важни за подобряване на здравните грижи за жените след менопаузата, както и за хората, претърпели оперативно отстраняване на яйчниците.
Изследването е публикувано в научното списание Aging Cell.
