Депозитната система в България: трети опит, а времето изтича
Три законодателни предложения за една година, нов спор за ролята на държавата и все по-малко време за въвеждане на системата до 2029 г. Какво я бави и какво губят гражданите?
Стойчо Наков е експерт по устойчиво развитие в банковия сектор и посланик на Европейския климатичен пакт. От 2018 г. активно развива и прилага практики за нулеви отпадъци както в корпоративна среда, така и в предприемачески инициативи. Има опит в ръководенето на екипи и оптимизацията на процеси в сектора на аутсорсинг на бизнес процеси (BPO). Завършил е Европеистика в Югозападния Университет в Благоевград.
- Само през 2024 г. в България над 1 милиард опаковки за напитки не са били събрани за рециклиране.
- За една година имаме три законопроекта с различни модели за управление на депозитната система.
- Последният проект предвижда 34% държавно участие в оператора и право на вето при ключови решения.
- До 2029 г. България трябва да събира разделно поне 90% от определените пластмасови бутилки и метални кенове за напитки.
- Организацията на национална депозитна система отнема между 14 и 24 месеца, а времето за въвеждането ѝ изтича.
Над 1 милиард. Толкова опаковки за напитки в България не са били събрани за рециклиране само през 2024 г., според оценката на Reloop Platform. Зад това число стоят пластмасови, метални и стъклени опаковки, които вместо да се върнат обратно в икономиката, са били депонирани, изгорени или са попаднали в околната среда.
Решението, което отдавна е доказало своята ефективност, е националната депозитна система. В България вече пет години я обсъждаме, а сега за трети път тази година започваме отначало с нов проект.
През 2026 г. бяха представени три различни предложения за управлението на депозитната система, като последното предвижда 34% държавно участие в оператора. А времето за изпълнение на европейските цели изтича.
Какво предвижда последният проект, защо моделът на управление продължава да поражда спорове и има ли реалистичен срок, в който България може да въведе работеща депозитна система? Отговорите на тези въпроси очертават истинския залог зад отлагането ѝ от държавата.
Как работи депозитната система?
Принципът е познат и сравнително прост. Когато купуваме напитка в пластмасова бутилка или алуминиев кен, плащаме малък депозит – например 10 или 20 цента, който се отбелязва отделно на касовата бележка. Това не е такса, а сума, която получаваме обратно. След като изпием напитката, връщаме празната опаковка в магазин или специален автомат и получаваме обратно пълния размер на депозита, без удръжки.
Това е всичко, което се изисква от потребителя.
Зад кулисите стои процесът по събиране, обработка и рециклиране. Опаковките се събират отделно от останалите отпадъци, което позволява материалите да бъдат рециклирани по-ефективно.
Звучи ли ви като нещо, което вече сме преживели? Да, преди време повечето напитки в България се продаваха в оборотни стъклени бутилки, които връщахме в магазина за стотинки. Днешната система работи до голяма степен по същия начин, но обхваща пластмаса и метал.
Защо ни трябва депозитна система?
Всяка година изхвърляме над 1 милиард бутилки и алуминиеви кенове в България.
Плащаме за тях на три места:
чрез продуктовата такса, която е начислена към цената на продукта, с такса “смет” и чрез националната вноска към ЕС за нерециклирана пластмаса, която е над 40 милиона евро годишно.
Регламентът на ЕС за опаковките (2025/40) изисква до 1 януари 2029 г. да събираме разделно поне 90% от пластмасовите бутилки и метални кенове, пуснати на пазара. Това е възможно единствено чрез депозитна система.
Повечето европейски държави имат депозитна система и резултатите са налице – между 85% и 97% събираемост.
Какво губим от забавянето на депозитната система, колко ни струва то и какво показва европейският опит? Разгледахме подробно тези въпроси в предишната ни статия „Депозитната система се бави, гражданите и природата плащат солено“.
Хронология на едно безкрайно начало
Работеща депозитна система има и работи добре в 19 европейски държави, но колко години обсъждания и законопроекти са нужни в България? Ето как се развива процесът през последните години.
Февруари 2022 г. МОСВ създава работна група по депозитната система. В нея се включват бизнесът, организациите за оползотворяване на опаковки и гражданският сектор.
Януари 2023 г. „За Земята“ публикува проучване, което показва, че подкрепата за депозитната система расте – от 62% през 2021 г. на 71% през 2022 г., и призовава МОСВ да спре отлагането.
Април 2024 г. МОСВ обявява, че България ще има работеща депозитна система от 2026 г.
Октомври 2025 г. МОСВ отлага въвеждането за 2027 г. и предлага операторът да бъде държавно акционерно дружество. Тригодишната работа на сформираната работна група остава встрани.
Януари 2026 г. – първи проект. В Народното събрание е внесен законопроект за държавна депозитна система (51-654-01-8). Срещу него се обявяват представители на бизнеса и граждански организации.
Април 2026 г. – втори проект. МОСВ публикува за обществено обсъждане друго предложение. Операторът трябва да бъде независимо юридическо лице с нестопанска цел, с участието на производителите, вносителите и търговците. Този модел е близък до работещите депозитни системи в повечето европейски държави.
Септември 2026 г. – трети проект. Публикуван е нов проект за изменение на Закона за управление на отпадъците. Този път се предлага държавата да участва с 34% в акционерно дружество и да има право на вето при вземането на ключови решения.
Така в рамките на една година се появяват три законодателни предложения с различни модели за управление на депозитната система. Един от правителството на Росен Желязков, един от служебното управление на Андрей Гюров и един от настоящото управление на Румен Радев. Обсъжданията със заинтересованите страни и техните интереси отдавна са забравени някъде в миналото, а резултатите са отложени за някога в бъдещето. Вместо процесът да премине към практическото ѝ изграждане, основният въпрос отново е кой и как ще я управлява.
Държавата продължава да тупа топката, а време не остана
На 29 септември 2026 г. новата версия на законопроекта е изпратена чрез Информационната система за технически регламенти (TRIS) на Европейската комисия. Проектът не е преминал предварително обществено обсъждане, но впоследствие МОСВ заявява, че такова предстои.
Към средата на ноември проектът все още не е публикуван за обществено обсъждане. Междувременно тече тримесечният период за коментари от Европейската комисия и останалите държави членки. Това допълнително ограничава времето за приемане на законодателните промени.
Практиката показва, че организацията на национална депозитна система отнема между 14 и 24 месеца. При продължаващото забавяне въвеждането на работеща система преди 2029 г. изглежда все по-трудно постижимо.
Какво предвижда последният проект?
Последното предложение от септември 2026 г. отново променя модела за управление на депозитната система. То предвижда:
- Операторът да бъде акционерно дружество с 34% държавно участие.
- Министърът на околната среда и водите или негов представител да участва в надзорния съвет.
- Важни решения да изискват мнозинство от 67% от капитала, а за някои от тях – и предварително одобрение от Министерския съвет.
На практика това означава, че държавата ще може да блокира ключови решения за управлението на системата, въпреки че притежава малко над една трета от капитала.
Така след предложението за изцяло държавен оператор и последвалия проект за независимо юридическо лице с нестопанска цел, България отново се връща към модел със значително държавно участие в управлението.
Защо това е стъпка назад?
Нека си зададем очевидния въпрос – когато държавата участва едновременно в управлението и контрола на депозитната система, как ще бъде гарантирана независимостта на оператора?
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова посочва, че държавата става „не оператор, а гарант“. В интерес на всички граждани е да се разбере как точно ще се случва това.
Европейският регламент за опаковките (ЕС 2025/40) изисква операторът на депозитната система да бъде независимо юридическо лице с нестопанска цел. Затова възниква въпросът доколко предложеното акционерно дружество с държавно участие и блокиращи правомощия отговаря на тези изисквания.
Системата, в която ключови решения зависят от одобрението на държавата, рискува да стане чувствителна към политическия цикъл, който до момента я върти в кръг.
Снимка: Aleksandr Kadykov/ източник: Unsplash
Как би изглеждала работещата депозитна система у нас?
Не е нужно да измисляме нещо ново. Добрите практики са навсякъде около нас. В основата на успешните европейски системи стои единен национален оператор – независимо юридическо лице с нестопанска цел, създадено и управлявано от производителите, вносителите и търговците на напитки. Държавата изпълнява ролята на регулатор, който следи за постигането на заложените цели.
Системата се финансира от такси на производителите, непотърсени депозити и приходи от продажбата на събраните материали. Тъй като операторът не разпределя печалба, средствата се използват за поддръжка, логистика и развитие на системата. Търговците също получават възнаграждение за приемането и обработката на върнатите опаковки, което покрива свързаните с това разходи.
Този модел и резултатите от прилагането му в други европейски държави разгледахме подробно в предишната ни публикация за депозитната система.
Какво губят гражданите?
Въпреки че дебатът около депозитната система често се фокусира върху институционалния модел и разходите за бизнеса, в основата си тя е инструмент, който променя ежедневните навици на потребителите и носи преки ползи за обществото.
Най-видимият ефект е чистотата. Междувременно препълнените контейнери и разпилените отпадъци продължават да бъдат част от градската среда.
Източник: Личен архив на автора
Когато пластмасовата бутилка получи конкретна парична стойност, тя престава да бъде безполезен боклук. Това променя отношението към опаковките и създава стимул те да бъдат връщани, вместо изхвърляни.
Облекчение биха усетили и общините. По-малко бутилки и кенове в контейнерите за смесени отпадъци означава по-малко отпадъци за транспортиране и депониране, а оттам и възможност за намаляване на разходите, които в крайна сметка плащаме чрез такса „смет“.
Депозитната система осигурява и по-чисти суровини за рециклиране, които могат да бъдат върнати обратно в икономиката. С всяка година забавяне България продължава да губи тази възможност, а гражданите – ползите от една вече доказала ефективността си система.
Въвеждането на национална депозитна система отдавна не е пожелателно. Зад техническите детайли и трите законодателни предложения само за една година стои важен залог за българските граждани – дали най-накрая ще имаме ясен и работещ механизъм, който подобрява средата, в която живеем, или ще продължим да губим ценно време в спорове за неговото управление.
С наближаването на европейските срокове въпросът не трябва да е кой ще управлява депозитната система, а кога тя действително ще започне да работи.
Автор: Стойчо Наков / Климатека













