Лесно е да се обясни защо наркотици като хероина и кокаина привличат хората: те директно стимулират центровете на удоволствие в мозъка. По-трудно е да се обясни привлекателността на психеделичните наркотици като LSD и псилоцибин, които водят до изменени състояния на съзнанието. В крайна сметка няма очевидна причина необичайните модели на мислене и възприятие – обикновено симптоми на отравяне или болест – да привличат хората. И все пак, хората не само плащат за подобни преживявания, но и рискуват да попаднат в затвора и какво ли още не. Каква е причината?

Един възможен отговор е, че тези вещества предоставят преки пътища към религиозните и трансцедентални преживявания, които са изиграли важна роля в човешката еволюция. Тази идея става по-ясна, когато погледнем как религиозните идеи са участвали в оформянето на човешката култура.

Дълго време антрополозите са твърдели, че религиозните хора са по-склонни към съдействие от нерелигиозните. В малки групи ефектът от религията е пренебрежим и дори отрицателен, но с увеличаването на групата, религията играе все по-важна роля за създаване на връзки между непознати. Има учени, които твърдят, че появата на първите градове-държави преди около 12 хиляди години в Близкия изток е станало възможно благодарение на вярата в „Големите богове“, които наблюдават и ръководят човешките действия.

Защо религията прави хората по-кооперативни? От една страна, вярването, че един морално загрижен невидим деятел винаги ни гледа, ни прави по-малко склонни да нарушаваме правилата за лична изгода. Изследвания сочат, че дори нещо съвсем тривиално като снимка на две очи над касичката, кара хората да плащат три пъти повече.

От друга страна, религията кара хората да се свързват с реалност, която надвишава собствената им личност. Това може да бъде социалната група, към която принадлежат, може да бъде животът след смъртта или дори космосът като цяло. Връзката е важна, защото тя прави хората по-склонни да си съдействат дори тогава, когато това не носи непосредствена полза. Ако вярвам, че съм едно с моето племе, моята църква или вселената като цяло, е по-лесно да приема, че другите получават облагите от моя труд.