Лесно е да се обясни защо наркотици като хероина и кокаина привличат хората: те директно стимулират центровете на удоволствие в мозъка. По-трудно е да се обясни привлекателността на психеделичните наркотици като LSD и псилоцибин, които водят до изменени състояния на съзнанието. В крайна сметка няма очевидна причина необичайните модели на мислене и възприятие – обикновено симптоми на отравяне или болест – да привличат хората. И все пак, хората не само плащат за подобни преживявания, но и рискуват да попаднат в затвора и какво ли още не. Каква е причината?
Един възможен отговор е, че тези вещества предоставят преки пътища към религиозните и трансцедентални преживявания, които са изиграли важна роля в човешката еволюция. Тази идея става по-ясна, когато погледнем как религиозните идеи са участвали в оформянето на човешката култура.
Дълго време антрополозите са твърдели, че религиозните хора са по-склонни към съдействие от нерелигиозните. В малки групи ефектът от религията е пренебрежим и дори отрицателен, но с увеличаването на групата, религията играе все по-важна роля за създаване на връзки между непознати. Има учени, които твърдят, че появата на първите градове-държави преди около 12 хиляди години в Близкия изток е станало възможно благодарение на вярата в „Големите богове“, които наблюдават и ръководят човешките действия.
Защо религията прави хората по-кооперативни? От една страна, вярването, че един морално загрижен невидим деятел винаги ни гледа, ни прави по-малко склонни да нарушаваме правилата за лична изгода. Изследвания сочат, че дори нещо съвсем тривиално като снимка на две очи над касичката, кара хората да плащат три пъти повече.
От друга страна, религията кара хората да се свързват с реалност, която надвишава собствената им личност. Това може да бъде социалната група, към която принадлежат, може да бъде животът след смъртта или дори космосът като цяло. Връзката е важна, защото тя прави хората по-склонни да си съдействат дори тогава, когато това не носи непосредствена полза. Ако вярвам, че съм едно с моето племе, моята църква или вселената като цяло, е по-лесно да приема, че другите получават облагите от моя труд.
Този втори аспект на религиозното сътрудничество вероятно е нещото, което обяснява привлекателността на психеделичните наркотици. Симулирайки ефектите на религиозния „отвъден свят“, те имитират състояния на ума, които са изиграли ценна еволюционна роля в това да направят възможно човешкото сътрудничество – което от своя страна е било ключово за оцеляване на вида. Това не означава, че хората са еволюирали да взимат психеделични наркотици. Но означава, че употребата на психеделични наркотици може да се обясни от еволюционна гледна точка като трик за бързо достигане до трансцендентни състояния, до „отвъдния свят“ на религиозното съзнание.
Правните системи не могат да променят човешката природа
Ако това обяснение е вярно, какво следва от него? Едното е, че употребата на психеделични наркотици по принцип не се различава от практики като молитвата, медитацията, поста, хоровото пеене и други ритуали, които различните религии използват, за да постигнат изменени състояния на съзнанието. Някои ще възразят, че при взимането на наркотици липсва духовната дисциплина, която е свързана с тези ритуали. Това е вярно, но човек може също да твърди, че в купуването на автомобил липсва духовната дисциплина на това сам да направиш двигател с вътрешно горене. При всчики случаи, има множество религии, които използват психеделични вещества в ритуалите си.
Вторият аспект е, че психеделичните вещества могат да изиграят положителна роля за подобряване на психичната перспектива. Вече има обещаващи резултати за ефектите им върху хора, страдащи от депресия и неизлечимо болни. Макар че няма гаранция, че тези резултати ще важат за всички, това дава основание да се мисли, че поне за една част от населението психеделичните наркотици могат да имат ценен ефект.
Забраната на психеделичните вещества вероятно е контрапродуктивна. Точно както забраната на сексуалната активност не спира сексуалното желание, забраната на психеделичните наркотици не прави нищо, за да промени вродената нужда от трансцедентални преживявания. Един разумен правен подход би създал рамка, която позволява хората да използват психеделични наркотици при определени условия, които да минимизират вредните ефекти. Истината е, че никоя правна система досега не е променила човешката природа и едва ли забраната на психеделичните наркотици ще го направи.
Автор: Джеймс Карни, психолог от Университета на Ланкастър
Източник: IFLscience
