Интересен факт представлява разпространението до ден днешен на хероина под наименованието диаморфин за медицински цели, и то в страни като Обединеното кралство например. Разбира се, под сериозни мерки за контрол.

Следващият представител е LSD

широко разпространен през 60-те и 70-те години на 20. век. Важно е да се отбележи, че LSD не води до пристрастяване и не причинява никакви поражения на мозъка, макар да има изолирани случаи, в които се смята, че предизвиква ефекти като безпокойство и заблуда.

Употребата на този наркотик води до зрителни и звукови халюцинации, синестезия. Известни са и някои физически ефекти, като те са различни за всеки индивид – повишена или понижена телесна температура, ускорен пулс, повишена кръвна захар, настръхване на кожата, усещане за метален вкус в устата.

Този полусинтетичен препарат е употребяван през 50-те и 60-те години в психотерапията. Всички сме чували, че за да се справим с даден проблем, първо трябва да го „осъзнаем”. Е, тогавашните психиатри и терапевти изтъквали именно това свойство на LSD – действа на подсъзнателно ниво, което подпомага психиатричния пациент да вникне в причините за състоянието си. Предписван е и срещу симптомите на някои тежки психични заболявания, страхови неврози, а също и като аналгетик при системно главоболие на психична основа, както и за лечение на алкохолизъм.

На базата на всичко това можем да се зачудим:

„Добре де, къде му е страшното?”.

Това, че не води до физическа зависимост, в никакъв случай не означава, че и тук не може да се приведе правилото „дозата прави отровата”. Имайки предвид факта, че освен всичко останало LSD повишава и креативността, става трудно на употребяващите го да се върнат към нормалното си състояние на духа и мисленето. При прекомерна употреба започват да се проявяват симптоми, абсолютно противоположни на терапевтичните свойства на наркотика. С други думи, ако не сте били психиатричен пациент, употребявайки редовно LSD, има голям шанс да станете такъв. Най-честите резултати са: тревожност и панически атаки, внушения, психоза, ретроспективни преживявания, както и постоянно халюциногенно разстройство, така че съвсем спокойно може да свършите в „бялата стая”.

  • – познатите мощни био- и психостимуланти са синтезирани за първи път през далечната 1887 г. от един румънски изследовател. По-късно, по време на Втората световна война, се обръща по-специално внимание на свойствата им и тяхното разпространение бележи началото си. Първите редовни ползватели на тези препарати са колежани, ученици, войници и спортисти, на които са давани с цел повишаване на вниманието, стимулиране на паметта, както и поради намалената нужда от сън, почивка и храна – идеално като за военно време.

Познатото вече развитие на нещата се повтаря отново: по-късно се оказва, че освен тези, амфетамините причиняват и редица други ефекти, разбира се, отрицателни. Ето и най-забележителните: сухота в устата, главоболие, тахикардия, брадикардия, тахипнея (учестено дишане), афазия (езиково разстройство), замаяност, тремор, аритмия, гърчове, мозъчен и сърдечен удар, кома и смърт (последното определено е най-неприятният страничен ефект).