Това е вид поведение, което се смята за "непродуктивно" в днешната забързана култура - да отделиш няколко часа, просто за да се разхождаш, или да седиш да мислиш, "и да не вършиш нищо". Днешната бизнес култура издига в култ измеримата производителност като разделянето на работните дни на човекочасове. Фирмените доклади говорят за изработени бройки часове. Докато в същото време на човека по природа е необходимо рефлективно мислене, за да се издигне и да прогресира в живота. 

Фиона Кер от Университета на Аделайде посочва как и защо този тип мислене работи. "Блуждаенето (daydreaming) позволява на ума да се скита. Изходът от това е постоянно по-продуктивен ум, отколкото ако работим по разрешаването на сложни проблеми или измислянето на креативни решения и идеи", казва тя.

Фиона не е единствената, която изследва позитивните ефекти от практиката. В областта на образованието, например, идеята за отделяне на време за рефлекция идва през 80-те години и е нещо, считано за критичен компонент, за да станеш ефективен учител. 

По същество здравословната доза размишления, съчетани с въображение, дава възможност за консолидация на паметта. Тя създава почва да се формират нелинейни връзки в мозъка, което развива способността ни впоследствие да разделяме на части проблеми и да подхождаме към тях от нов ъгъл. 

За да използваме техниката, може да приложим Двучасовото правило. Според него веднъж седмично, обикновено във вторник, може да се изключваме от всичко за 2 часа, за да си помислим. 

Трябва да се премахват всички възможни разсейващи фактори, особено електрониката като телефон, лаптоп, и човек трябва да остане насаме със себе си, за да помисли - за себе си и поведението си, за работата си, за начина си на живот. Може да запише каквото мисли на тетрадка. 

Два часа са доста време, затова мнозина предпочитат да гарнират техниката с движение като разходката. 

Някои от полезните въпроси, които да си зададем, може да бъдат:

  • Вълнувам ли се от това, с което основно се занимавам в момента, или се намирам в безцелно движение?
  • Балансирани ли са размените между работния ми живот и личното ми време и личните ми взръки? 
  • Как мога да ускоря процеса на преминаване от където се намирам, до където искам да отида? 
  • Какви големи възможности не преследвам, които по принцип мога? 
  • Какво е сега онова малко нещо, което ще произведе огромен ефект? 
  • Какво е възможно да се обърка в следващите 6 месеца от живота ми? 

Мениджър Нюз