Хората обичат да контролират живота си, и още повече – живота на другите. Човечеството е измислило концепцията за свободата на избора и толкова се гордее с нея, че я споменава при всеки удобен случай. Но истината е, че никой не е в състояние изцяло и напълно да контролира живота си. В края на краищата има гени, които определят …

1. Политическите предпочитания

Активната гражданска позиция е немислима без политическа грамотност. Информираме се редовно за партии, позиции, програми, планове, намерения, политически интриги и прочие, за да можем да гласуваме рационално на избори. Но накрая гласуваме така, както ни повелява биологията, казва науката. Британски учени провели изследване, за да изяснят биологичните различия между либерари и консерватори, и открили, че действително има разлики в начините, по които функционира мозъкът на едните и на другите.

Либералите са крайно загрижени за своите социални връзки, ценят приятелите си и светът като цяло. А консерваторите не са много социални и най-много ценят семейството и страната си. При либералите е силно развита предната част на мозъчната кора, която отговаря за обработването на проиворечива и неопределена информация. При консерваторите пък са развити повече тези зони, които отговарят за разпознаването на заплахата в опасна ситуация.

Особеностите на мозъчната структура влияят и на други аспекти на живота. Изследванията установили още, че в дома и на работното място на консерваторите цари идеален ред, а при либералите – пълен хаос. Също така консерваторите умеят отлично да се абстрахират от отвличаща информация и лесно се съсредоточават върху конкретни въпроси, но, по правило, виждат живота в черно-бели цветове. Либералите са по-открити за нови впечатления и лесно приемат неопределеността. Затова пък са по-лекомислени.

Разбира се, всяко правило си има изключения, но резултатите от изследванията са валидни за 83% от участниците в него.

2. Вярата във Висшите сили

Има много причини да вярвате в нещо. Независимо, че атеизмът е на мода, религията е въпрос на личен избор. Може би сте възпитавани в религиозно семейство, или пък имате разтърсващ житейски опит, след който сте започнали да вярвате в Бог. А може и просто да сте се родили като потенциален вярващ.

В спорно изследване от 2004 г. молекулярнитя генетик Дин Хамър анализирал повече от 2000 образци от ДНК и направил извода, че предразположеността към духовност е свързана с определен ген, влияещ на химическите вещества в мозъка. Медиите нарекоха откритието „генът на Бога”. Съгласно това изследване, хората, притежаващи този ген е много вероятно да бъдат вярващи, независимо от възпитанието и средата, в която растат.

Друго изследване, проведено миналата година, пък откри, че при хората с по-дебела мозъчна кора има по-голяма вероятност да станат религиозни от останалите. Отговор на въпроса защо е така няма, но има още една интересна корелация, изведена от същото проучване: религиозните са по-неподатливи на депресия.

3. Вашата популярност

Учените са установили, че в значителна степен популярността може да се нарече вродена. Изследователи събрали 100 непознати помежду си студенти, разделили ги на групи и им възложили задачи за работа в екип. Направили им също така ДНК анализ и ги помолили да попълнят няколко анкети. Оказало се, че тези, които бързо станали душата на компанията – всеки в своя си отбор - имали ген, подтикващ ги към „меки” нарушения на правилата на поведение – например, позволявали си да пийват, но никога не стигали до антиобществени прояви.  Изследователите също така проучили профилите на над 1000 близнака в тинейджърска възраст и измерили популярността им по това, колко често ги търсят приятелите им. Резултатите от предишното изследване се потвърдили: популярността на човека е тясно свързана с неговия геном.