13 септември 1902 г. – За първи път са използвани пръстови отпечатъци като доказателство за вина

13 септември 2019 г., 00:00
712

Shutterstock

1902 г. във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението. Дактилоскопията е метод за идентификация на човека, само по отпечатъците от пръстите, основан на уникалната рисунка на човешката кожа, обясняват експертите.

Методът е използван за първи път от британеца сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на 19 в. е полицейски служител в Британска Индия.

През 1902 г. в английския град Епсъм сред голям брой задържани крадци-рецидивисти попаднал и един тип, който се кълнял, че никога не бил изправян пред съд, а кражбата била непозната за него. Когато полицейските инспектори му съобщили, че се казва Бенджамин Браун, родом от Бирмингам, и че има купища присъди, той процедил през зъби: „Проклети отпечатъци, знаех си, че въпреки променената ми самоличност някога ще ме провалят”.

Но още през 1894 г. в Англия заедно с измерването на частите на човешкото тяло по метода на Бертийон била въведена и регистрацията на папиларните рисунки на пръстите на престъпниците. След 7 години методът се прилагал в почти цяла Европа.

Съществуват признаци, по които безпогрешно може да бъде разпознат всеки човек дори дълго след неговата смърт, ако на пръстите на ръцете му се е запазило поне малко парченце кожа. Такъв един признак е рисунъкът на папиларните линии, който винаги остава един и същ, независимо от възрастовите и физическите промени в тялото. Този рисунък на линиите е незаличим. Всички опити за неговото деформиране дават временен, краткотраен ефект. Поради тази причина отпечатъците на пръстите са по-сигурен начин за идентифициране на заподозрени, отколкото други способи. 

Днес специалистите-дактилоскописти изследват отпечатъците, като ги увеличават и класифицират по 1024 т.нар. главни класове в зависимост от формата на линиите, разположени в средната част на папиларните изображения. 

Всъщност обаче се смята, че Дания е първата страна в света, която използва пръстовите отпечатъци за установяване на самоличността на престъпници още на 18 април с.г. Но най-първият случай да се открие извършител на убийство по следа от пръст, оставена на местопрестъплението, датира от 1892 г. в Аржентина. В съхранени полицейски протоколи се споменава за извършено двойно убийство, жертва на което станали две извънбрачни деца. Тяхната майка Франсиска Рохас хвърлила вината върху някой си Веласкес. Когато й показали през лупа отпечатъка на големия й пръст, тя загубила самообладание и признала, че ги е убила, защото пречели да се омъжи за младия си богат любовник.

Други събития

335 г. — Император Константин Велики и представители на православното духовенство освещават църквата Възкресение Христово в Йерусалим. (стар стил)
533 г. — Византийският пълководец Велизарий разбива армията на вандалите и с това слага край на тяхното кралство.
1699 г. — Слънчево затъмнение, за което се съобщава в приписка на монах от Черепишкия манастир.
1861 г. — Земетресение в Югозападна България.
1872 г. — Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия.
1902 г. — Във Великобритания за първи път като доказателство за вина са използвани пръстови отпечатъци, снети от мястото на престъплението.
1907 г. — Осъществен е първият свободен контролируем вертикален полет с хеликоптер, без да има връзка със земята от французина Пол Корню.
1922 г. — В Ал Азизия, Либия, е измерена най-високата температура на сянка в света - 57.8 °C.
1923 г. — В Мъглиж, Казънлъшко, преждевременно избухва Септемврийското въстание, организирано от БКП в съюз с БЗНС.
1941 г. — Край Добрич са спуснати с парашути две групи по 5 души българи – инструктори за партизанското движение, начело с Атанас Дамянов и Груди Филипов, изпратени от съветското разузнаване.
1943 г. — България във Втората световна война: провеждат се англо-американски бомбардировки над Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък.
1953 г. — Никита Хрушчов е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.
1962 г. — Народна република България установява дипломатически отношения с Кралство Лаос.
1962 г. — За дванадесети път Елвис Пресли оглавява британския хит-парад с песента She is Not You.
1965 г. — В САЩ се появява сингъла Yesterday на музикалната група Бийтълс.
1976 г. — В Улан Батор Людмила Живкова подписва план за научно и културно сътрудничество с Монголия за 1976-1980.
1993 г. — Израел и Организацията за освобождение на Палестина подписват Договори от Осло, инициирани от Норвегия, като част от мирния процес в Израелско-палестинския конфликт.
1996 г. — Оригинал на История славянобългарска на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на полуостров Атон (Света гора), но по-късно е върнат обратно.
1999 г. — Взривен е 8-етажен жилищен блок в Москва, Русия. Загиват 124 души.
2008 г. — В Делхи, Индия, избухват поредица от бомбени експлозии, които убиват 30 души и раняват други 130.

Родени

64 — Юлия Флавия, дъщеря на римския император Тит и Марция Фурнила († 91)
1087 г. — Йоан II Комнин, византийски император († 1143 г.)
1739 г. — Григорий Потьомкин, руски държавник († 1791 г.)
1818 г. — Гюстав Емар, френски писател († 1883 г.)
1819 г. — Клара Шуман, германска музикантка и композиторка († 1896 г.)
1853 г. — Ханс Кристиан Йоахим Грам, датски микробиолог († 1938 г.)
1856 г. — Артур Кьониг, германски физиолог († 1901 г.)
1860 г. — Джон Пършинг, американски генерал († 1948 г.)
1863 г. — Артър Хендерсън, британски политик, Нобелов лауреат през 1934 († 1935 г.)
1866 г. — Адолф Майер, швейцарски психиатър († 1950 г.)
1874 г. — Арнолд Шьонберг, австрийски композитор († 1971 г.)
1876 г. — Шъруд Андерсън, американски писател († 1941 г.)
1888 г. — Иван Антипов-Каратаев, руски почвовед († 1965 г.)
1889 г. — Пиер Рьоверди, френски поет († 1960 г.)
1891 г. — Атанас Стефанов, български военен деец († 1944 г.)
1894 г. — Джон Пристли, английски писател и драматург († 1984 г.)
1894 г. — Юлиян Тувим, полски поет († 1953 г.)
1903 г. — Клодет Колбер, американска актриса от френски произход († 1996 г.)
1914 г. — Аспарух Сариев, български актьор
1916 г. — Роалд Дал, уелски писател († 1990 г.)
1918 г. — Атанас Ставрев, български футболист и съдия († 1990 г.)
1923 г. — Атанас Трайков, български актьор († 1994 г.)
1924 г. — Морис Жар, френски композитор и диригент († 2009 г.)
1927 г. — Дзанис Дзанетакис, министър-председател на Гърция († 2010 г.)
1929 г. — Николай Гяуров, български оперен певец († 2004 г.)
1940 г. — Оскар Ариас Санчес, президент на Коста Рика, Нобелов лауреат
1942 г. — Бела Кароли, румънски треньор по спортна гимнастика
1944 г. — Жаклин Бисет, английска киноактриса
1953 г. — Мария Статулова, българска актриса
1961 г. — Дейв Мъстейн, американски музикант (Megadeth)
1967 г. — Майкъл Джонсън, американски спринтьор
1968 г. — Антон Кутев, български политик
1970 г. — Ким Сун-ил, южнокорейски преводач († 2004 г.)
1971 г. — Горан Иванишевич, хърватски тенисист
1982 г. — Живко Джуранов, български актьор
1982 г. — Сорая Арнелас, испанска певица
1987 г. — Цветана Пиронкова, българска тенисистка
1993 г. — Найл Хоран, ирландски певец (One Direction)
1989 г. — Томас Мюлер, немски футболист

Починали

81 г. — Тит, римски император (* 39 г.)
1409 г. — Изабел дьо Валоа, кралица на Англия (* 1389 г.)
1438 г. — Дуарте, крал на Португалия (* 1391 г.)
1506 г. — Андреа Мантеня, италиански художник (* 1431 г.)
1592 г. — Мишел дьо Монтен, френски писател (* 1533 г.)
1598 г. — Филип II, крал на Испания и Португалия (* 1527 г.)
1847 г. — Никола Удино, френски маршал (* 1767 г.)
1848 г. — Мария-Изабела Бурбон-Испанска, кралица на Двете Сицилии (* 1789 г.)
1911 г. — Димитър Павлович, български лекар (* 1834 г.)
1912 г. — Хусто Сиера Мендес, мексикански писател (* 1848 г.)
1924 г. — Димо Хаджидимов, български революционер (* 1875 г.)
1975 г. — Тодор Мазаров, български тенор (* 1905 г.)
1994 г. — Надя Дункин, българска актриса (* 1917 г.)
1996 г. — Тупак Амару Шакур, американски певец (* 1971 г.)
2002 г. — Александър Казанцев, руски писател (* 1906 г.)
2009 г. — Иван Пунчев, български философ (* 1942 г.)

Празници

Празник на българските инженерни войски — На 13 септември 1878 г. с Приказ № 11 се обявява създаването на първата българска строева сапьорна рота

Източник: Darik, Wikipedia

Коментари