Крилатата фраза, изречена от „бащата на медицината“ Хипократ – че разходката е най-доброто лекарство за хората, е абсолютно вярна, особено, когато е комбинирана със здравословно хранене и пълноценен сън. Това потвърждават и съвременни лекари, като добавят, че дори 30 минути ходене всекидневно могат да подобрят и здравето, и външността, и настроението.

Удивително е да узнаем с какво точно е ценна за тялото и душата една обикновена разходка за тялото и душата:

1. Предизвиква положителни промени в мозъка

Аеробни упражнения с леко натоварване, например ходене, предотвратяват ранното развитие на деменция и намаляват риска от развиване на Алцхаймер, според едно от изследванията на мозъка. Ходенето пеша подобрява психическото здраве като цяло, намалява стреса и високите нива на ендрфини.

2. Подобрява зрението

Може да ви се струва, че очите не са свързани с краката, но разходката се отразява благотворно и на зрението, като редуцира очното налягане, а това намалява вероятността от глаукома.

3. Увеличава обема на белите дробове

Ходенето увеличава потока на кислород в кръвта, помага да се тренират белите дробове, както и да се елиминират токсините в организма. Това води до естествено пречистване на организма.

Поради по-доброто и по-дълбоко дишане по време на ходене пеш, намаляват и някои симптоми, свързани с белодробни заболявания.

4. Намалява риска от сърдечни заболявания

Според Американската сърдечна асоциация, ходенето пеша се доближава по ефективност с бягането, според Американската асоциация по сърдечни болести. Двете активности водят до сходно намаляване на риска от високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет и коронарна болест на сърцето.

Сърцето става по-силно и изпомпва повече кръв с всеки удар. В резултат на това, човек става по-издръжлив, както на интензивни физически натоварвания, така и на ежедневните задачи, с които ни сблъсква животът всеки ден.

5. Подобрява състоянието на панкреаса

В рамките на 6 месеца били изследвани хора разделени в две групи –  “бягащи” и “ходещи пеша”. Резултатите: при участниците в проучването от втората група се наблюдава подобрение на нивата на глюкозна толерантност, което е почти 6 пъти по-голямо (т.е. колко добре кръвната захар се абсорбира от клетките) в сравнение с групата на „бегачите“.